Новият френски премиер се отказа от предложението за отмяна на официални празници

Новият френски премиер Себастиан Льокорню заяви, че се отказва от предложението на предшественика му да отмени два официални празника като част от бюджетните мерки, целящи да намалят дефицита, предава Ройтерс.

Льокорню, който коментира новинат, че рейтинговата агенция Fitch понижи кредитния рейтинг на Франция до A+ в петък, най-ниското ниво в историята на страната, заяви пред местните издания La Provence и Ouest France: „Плащаме за нестабилността“.

Решението на Fitch засилва натиска върху Льокорню само дни след встъпването му в длъжност, докато полага усилия да сформира кабинет и да подготви законопроект за бюджета за 2026 г., който може да бъде прокаран в силно разделения парламент.

Льокорню вече обеща да намери „креативни начини“ да работи с конкуренти за прокарване на бюджет, ориентиран към намаляване на дълга, и в същото време заяви, че ще предложи нови насоки за политики, след като встъпи в длъжност на 10 септември.

„Мисленето ми е просто: Не искам нестабилност, нито стагнация“, заяви той в първото си интервю след встъпването си в длъжност.

„Бъдещият бюджет може да не отразява напълно убежденията ми... Всъщност, това е почти сигурно!“, допълни Льокорню и призова за „съвременни, откровени и на високо ниво парламентарни дискусии“ със Социалистическата партия, еколозите и Комунистическата партия.

Тази седмица президентът Еманюел Макрон избра Льокорню, консерватор и негов доверен човек, да сформира правителство, след като депутатите свалиха от власт опитния центрист Франсоа Байру при поискан от него вот на доверие относно плановете му за свиване на бюджета в размер на 44 млрд. евро.

Льокорню стана петият премиер на Макрон за по-малко от две години и е изправен пред почти невъзможната задача да прокара орязан бюджет в парламента – трудна задача, която вече доведе до свалянето на последните двама премиери на Франция.

Френският дълг беше подложен на натиск, откакто Байру поиска вот на доверие миналия месец, при което лихвите по заемите достигнаха почти до нивата на Италия, страната с второто по големина дългово бреме в еврозоната и с много по-нисък кредитен рейтинг.

„Когато лихвените проценти нарастват, те имат пряко въздействие върху финансите на страната, но също и влияят пряко върху живота на домакинствата и на бизнеса. Затова правителството ще трябва да предложи на парламента да запази стабилна финансова посока за Франция. Това също така е въпрос на суверенитет“, допълни Льокорню.