Очаквано Макрон номинира министъра на въоръжените сили на Франция за премиер*

Президентът на Франция Еманюел Макрон номинира министъра на въоръжените сили Себастиен Льокорню за министър-председател на страната.

Макрон номинира 39-годишния министър за премиер, след като прие оставката на Франсоа Байру, чието правителство претърпя поражение при вот на доверие в понеделник заради плановете за намаляване на бюджетните разходи през следващата година с 43,8 млрд. евро.

Льокорню, който беше министър на отбраната в предишния кабинет, ще стане петият министър-председател на страната за две години. Последните двама премиери бяха отстранени, след като се опитаха да прокарат бюджети, които биха намалили рязко дефицита на Франция, най-големият в еврозоната.

Законодатели от целия политически спектър – особено от крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен и лявата група „Непокорена Франция“, отхвърлят продължаването на политиките на Макрон и призовават за нови парламентарни избори, пише Ройтерс.

Правителството на малцинството на Льокорню ще се нуждае от подкрепа отляво или отдясно, за да приеме бюджет за 2026 г., или поне от достатъчно законодатели, които да се съгласят да не порицават правителството, ако той го наложи без гласуване.

Изборът на министъра на въоръжените сили обаче демонстрира решимостта на Макрон да продължи с политиките си, прокарвани от правителство на малцинството.

Политическите катаклизми тази седмица разкриват задълбочаващите се сътресения във Франция, които отслабват втората по големина икономика на еврозоната, докато тя потъва все по-дълбоко в дълговото блато.

Номинацията на Льокорню крие подводни камъни за Макрон. Той рискува да изглежда глух във време на тлеещо народно недоволство и мащабни национални протести.

Льокорню влиза в политиката, като агитира за бившия президент Никола Саркози, когато е на 16 години. Той става кмет на малък град в Нормандия, когато навършва 18 години, а след това е най-младият правителствен съветник на бившия президент Никола Саркози, когато е на 22-годишна възраст.

Той напуска консервативната партия „Републиканци“, за да се присъедини към центристкото политическо движение на Макрон, когато президентът е избран за първи път през 2017 г. Пет години по-късно той ръководи кампанията за преизбиране на Макрон.

* Актуализирана информация!