Себастиен Льокорню - политическият оцеляващ на Франция, който може би ще стане и премиер

Себастиен Льокорню от известно време чака неговият момент да настъпи. Това може би вече се случва, пише Politico.

Дискретният министър на въоръжените сили на Франция – предишен фаворит за премиерския пост, отново е в светлината на прожекторите като един от водещите претенденти заради широкото очакване Франсоа Байру да бъде свален след вота на доверие в понеделник, който сам свика.

39-годишният Льокорню е единственият министър, останал в правителството, откакто президентът на Франция Еманюел Макрон беше избран за първи път през 2017 г., като преживя безброй размествания и няколко предсрочни вота.

„Той се справя доста добре в света на Макрон“, коментира парламентарен представител на Франция, пожелал да говори пред медията при условие на анонимност. „Той има качества, които му позволиха да оцелее“, добавя източникът на изданието.

През последните седем години Льокорню се утвърди като лоялен съюзник на Макрон и усъвършенства политически стил, който добре съвпада с този на президента – по-специално ангажираността му с политиката на местно ниво. Наред с правителствената си роля, Льокорню е общински съветник в родния си район Нормандия, където прекарва повечето почивни дни.

Министърът е сдържан в публичните си прояви, не разкрива много за личния си живот и отрича да се стреми към премиерския пост. Други претенденти за министър-председател на Франция са дългогодишния му приятел и съюзник, който в момента е министър на правосъдието, Жерал Дарманен, министъра на труда и здравеопазването Катрин Вотрен и министъра на икономиката Ерик Ломбард.

Зад затворени врати обаче Льокорню е много по-оживен - и френските влиятелни кръгове го смятат за плавен политически оператор. „В дебат можете да му зададете един и същ въпрос три пъти, той знае как да не отговори [когато не иска], като същевременно създава впечатлението, че е добър слушател“, коментира сенатор от опозиционна партия, който го описва и като „невероятно умел“.

На 19 години Льокорню започва политическата си кариера като най-младият парламентарен асистент на Франция. Първоначално член на консервативната партия „Републиканци“, той работи и печели уважение от всички политически среди. Той печели доверието както на Еманюел Макрон, така и на съпругата му Брижит, а и организира донякъде противоречиви вечери с лидера на крайнодясната опозиция Марин льо Пен.

Поддържането на привлекателния му имидж се улеснява от широкия консенсус във Франция относно необходимостта от укрепване на въоръжените сили на страната и по-добро оборудване за водене на бойни действия с висока интензивност.

Откакто Русия започна войната си в Украйна, Льокорню – самият той резервист в Националната жандармерия, се превърна в лицето на военното изграждане на Франция. През 2023 г. той ръководеше парламентарното гласуване по нов закон за военно планиране, който предвижда 413 млрд. евро разходи за отбрана от 2024 до 2030 г. Дори кучето му Тига тича свободно в коридорите на министерството на въоръжените сили.

Льокорню има тесни връзки с германския си колега Борис Писториус, друг министър на отбраната, който оцеля след предсрочни избори.

Макар и да процъфтява в изграждането на двустранни, лични отношения, французинът се чувства по-неудобно в многостранни ситуации, включително срещите на Европейския съюз (ЕС) по външни работи и отбрана в Брюксел, които пропуска често. Миналата година бившият премиер Мишел Барние му е казал да се появява по-често в де факто столицата на ЕС.

„Той не е много европейски в начина си на мислене“, посочва източник на медията.

Пламен поддръжник на френския суверенитет, Льокорню понякога е изразявал предпазливост към институциите на ЕС, особено към Европейската комисия (ЕК). В речите си той често споменава архитекта на Петата република Шарл дьо Гол, както и министъра на въоръжените сили на самия дьо Гол, Пиер Месмер.

Независимо дали Льокорню ще замени Байру, част от наследството му вече е написано, казва източник на изданието. „Образът, който той иска да остави след себе си – и ще остави, е, че той е лицето на превъоръжаването на Франция“, добавя източникът.