Превърна ли политическата парализа Франция в неуправляема страна?

Френската политика е толкова парализирана, че дори оставката на президента Еманюел Макрон - идея, за която някога само се шепнеше в коридорите на властта, сега се обсъжда открито.

Оттегляне на Макрон би причинило сериозно земетресение на европейската дипломатическа сцена. Засилват се обаче съмненията, че това изобщо ще реши проблемите, блокирали Петата република, пише Politico.

Проблемите на Франция изглеждат много по-дълбоки. Макрон вече търси петия си министър-председател за по-малко от две години, защото се очаква, че Франсоа Байру ще бъде свален в понеделник с вот на недоверие заради непопулярните му мерки за намаляване на огромния бюджетен дефицит на страната.

Дали обаче нов министър-председател на Макрон би могъл да прокара милиардите евро за затягане на бюджета, от които страната се нуждае, за да избегне дългова криза? Дали нови предсрочни избори биха създали работещо мнозинство? Нито едно от двете изглежда има вероятност да се случи.

Дори ако самият Макрон подаде оставка, неговият наследник почти сигурно ще се изправи пред същите препятствия.

В продължение на близо 70 години институциите на Петата република оставаха стабилни, независимо колко често хората излизаха на улицата. Правителствата идваха и си отиваха, а президентите в по-голямата си част оставаха до края на мандатите си, макар и обикновено по-малко популярни, отколкото когато заемаха поста.

Днес обаче законодателната власт е в патова ситуация, бюджетните преговори са в застой, а рискът от социални вълнения става все по-голям. Финансовите пазари са нестабилни, а самият Байру предупреждава, че Париж е изправен пред сценарий от гръцки тип, освен ако не се ограничат разходите.

На този фон лидерът на крайнодясната партия „Национален сбор“ Жордан Бардела и лидерът на крайнолевите Жан-Люк Меланшон, чиито партии заедно държат една трета от местата в Народното събрание, открито призовават президентът да си тръгне.

По-широкият разговор за неговото напускане вече не е необичаен и сега включва уважавани политически коментатори и някои фигури от дясноцентристкия сектор. „Чуваме това дори от гласове, близки до лагера на Макрон“, казва Матийо Гаярд, социолог в Ipsos France.

Все още се смята, че е малко вероятно Макрон да подаде оставка, не на последно място, защото преждевременното му напускане - предвижда се президентските избори да се проведат през 2027 г., няма да помогне за преодоляването на бъркотията. Проучванията показват, че нови парламентарни избори през следващите седмици най-вероятно ще доведат до още един парламент с няколко места повече за крайнодясната партия „Национален сбор“ на Марин льо Пен.

„Политиците погрешно вярват в мита, че французите избират лидер и след това му дават работещо парламентарно мнозинство, за да действа“, коментира френският конституционен експерт Бенжамен Морел.

Според Морел тази идея е поредната жертва на победата на Макрон през 2017 г., която опустоши двупартийната традиция на Франция. Политическите разломи, които се появиха от развалините, по жесток обрат на съдбата, го преследват оттогава.

„Не съм виждал толкова много несигурност, откакто бях студент през 1968 г.“, казва Ерик Чейни, бивш главен икономист на застрахователната фирма AXA. Той визира протестите през май 1968 г., които доведоха до застой във Франция и до дълбоки социални и политически промени.

„Изведнъж не знаеш какво се случва със собствената ти икономика, със собственото ти правителство“, казва Чейни.

Известен с твърдоглавието си, Макрон често отхвърля възможността да се оттегли преди края на мандата му. 47-годишният центрист е доминираща и все по-поляризираща сила във френската политика през последните осем години.

Президентът знае много добре, че има оскъдни признаци, че френските политици са готови да оставят настрана разделенията си и да разрешат бюджетния проблем за доброто на нацията. Всъщност настроението във Франция е откровено некооперативно, казва и Гаспар Ганцер, бивш съветник на френския президент социалист Франсоа Оланд.

„Ще продължим да задълбочаваме дефицита, нищо няма да се случи и ситуацията само ще се влоши“, добавя Ганцер.

Френските опозиционни партии ще сгрешат, ако си мислят, че могат да преминат през нови министър-председатели, нови избори и дори предсрочни президентски избори, без да преглътнат горчивото лекарство, което последователните правителства на Макрон се опитват да приложат, казва Чейни. „Ако хората започнат да мислят, че не е толкова лошо, можем да живеем с дефицити, ние се насочваме към пълномащабна криза“, добавя той. „Германия ще започне да мисли, че Франция е сериозен проблем и Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да може да помогне на френското правителство да управлява дълга си“, посочва той.

Германия, казва още Чейни, би могла да постави условия за всяка помощ, която ЕЦБ може да окаже на Франция. Същевременно все по-скептичната и неспокойна общественост във Франция няма голям апетит за жертви и строги икономии.

Що се отнася до премахването на Макрон, Франция е страна, пропита с цареубийствена революционна история, и разбира както привлекателността, така и клопките на това да хвърли лидера си на вълците. Лесно е да се поиска главата му – въпросът е дали хората са готови да посрещнат хаоса след това.