Франция е на ръба на нова политическа криза

Франция отново изпадна в политическа и финансова несигурност след хазартния ход на министър-председателя Франсоа Байру да поиска вот на доверие в парламента на 8 септември.

Осем месеца след встъпването си в длъжност, правителството на Байру има опасност да падне от власт по същата причина като това на предшественика му Мишел Барние - неспособност да прокара закон за бюджета на страната. Както опозиционните партии, така и общественото мнение са против плана за икономии на стойност близо 44 милиарда евро, а за 10 септември са насрочени демонстрации с блокади на пътищата в страната. Затова премиерът днес реши да играе вабанк, посочи агенцията.

По негово искане президентът Еманюел Макрон ще свика извънредна парламентарна сесия на 8 септември, за да бъде гласуван вот на доверие. Надеждата му е чрез това гласуване да валидира нуждата от такъв план за намаляване на бюджетния дефицит. Реакциите на опозиционните сили дойдоха мигновено и изглежда не оставят никакъв шанс за успех на кабинета, който не разполага с мнозинство още от съставянето си през декември. От крайнодясната партия "Национален сбор" до крайнолявата "Непокорна Франция", минавайки през еколозите и комунистите, всички обещаха да гласуват против.

"Да, рисковано е, но още по-рисковано е да не се прави нищо", каза вчера Байру на пресконференция, имайки предвид трупащия се дълг.

"Франсоа Байру избра да си тръгне. При сегашното мнозинство знае, че не може да получи вот на доверие от опозицията. Това си е саморазпускане", написа в статия за в. "Монд" лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор.

Лидерът на крайнолявата партия "Непокорна Франция" Жан-Люк Меланшон стигна още по-далеч, като каза, че и самият президент Еманюел Макрон трябва да подаде оставка. "Еманюел Макрон трябва да си върви. Той е отговорен за кризата", написа Меланшон в "Екс".

"Ние, разбира се, ще гласуваме "против" правителството на Франсоа Байру на вота на доверие. Само разпускане на парламента ще даде възможност на френския народ да определи съдбата си, което ще рече възстановяване с "Национален сбор", заяви лидерът на партията Марин Льо Пен.

Според директора на института за социологически проучвания "Ипсос" Матийо Галар решението на Байру "прилича на харакири".

"Той опита да предизвика шок сред населението и във френската политическа система, за да накара хората да осъзнаят сериозността на дълговата криза в страната, но може би само насрочи датата на собствената си екзекуция", каза за АФП Мужтаба Рахман, директор на анализаторското дружество "Юрейжа Груп".

Френският държавен дълг е в размер на почти 114 процента от БВП, което нарежда Франция на трето място в еврозоната след Гърция и Италия.

Бюджетният дефицит е в размер на 5,8 на сто от БВП, много над официалния праг от 3 процента, обявен от ЕС.

Тази политическа нестабилност, невиждана по време на Петата република, провъзгласена през 1958 г. именно за да се сложи край на постоянната смяна на правителства, бе отприщена с разпускането на парламента през юни 2024 г. от Еманюел Макрон след поражението на неговия лагер на европейските избори.

Но последвалите избори за Национално събрание доведоха до разделен на три блока парламент (ляв съюз, макронисти и десница и крайна десница). Никой от тях не разполага с абсолютно мнозинство. Крайнодесните и левите имат сборно над 320 депутатски места, а центристите и съюзените с тях консерватори разполагат с 210, което прави невъзможно правителството да оцелее, ако опозицията гласува единно.

Тази нестабилност може да доведе до финансови сътресения. Парижката фондова борса и акциите на банките, които държат масово френски дългови книжа, отчетоха драстично понижение тази сутрин. Основният индекс CAC40 спадна с около 2 процента в началото на днешната търговия, отбеляза АП.

Ако правителството падне, Макрон може да назначи веднага нов премиер, да поиска от Байру да остане начело на служебно правителство или да свика предсрочни избори.

Президентът загуби последния си премиер Мишел Барние при вот на недоверие относно бюджета в края на 2024 г. Кабинетът остана на власт едва три месеца след предсрочните избори през юли същата година.

Дори правителството да спечели вота на доверие, това ще означава само подкрепа за възгледите му за фискалните проблеми на Франция, а вот за фактическия бюджет ще бъде организиран по-късно през годината, отбеляза Ройтерс.

Сред предложенията на премиера е премахването на два от официалните почивни дни в страната, замразяване на социалните разходи и данъчните прагове през 2026 г. на нивата от 2025 г., без да се коригират спрямо инфлацията.

Призивът за общи протести на 10 септември предизвика сравнения с демонстрациите на т. нар. жълти жилетки, които избухнаха през 2018 г. заради покачването на цените на горивата и високите разходи за живот. Протестите на "жълтите жилетки" прераснаха в по-широко движение срещу президента Еманюел Макрон и усилията му за икономически реформи.

/БТА/