Криза на идентичността разтърсва крайната десница във Франция

Моля, да се изправи истинският кандидат на крайната десница във Франция.

На върха на най-популярната партия във Франция се нагнетява напрежение относно въпроса кой от двамата - Жордан Бардела или Марин льо Пен - ще поведе „Национален сбор“ към президентските избори през 2027 г. - и какво означава това за визията и идентичността на партията, пише Politico.

Бардела, 29-годишният президент на партията, като цяло е възприеман като лоялно протеже на Льо Пен, която, от друга страна е приемана от партийната база за най-вероятния кандидат за победител от вот за стопанин на Елисейския дворец, който би могъл да промени политическия пейзаж в Европа.

Но сега има промяна в тази лидерска динамика. За огорчение на Льо Пен, тя може да отпадне от надпреварата за наследник на Еманюел Макрон поради присъдата за измама, точно когато Бардела се издига в социологическите проучвания и насочва „Национален сбор“ към нов вид електорат.

Докато Льо Пен е бич за либералните елити и има подкрепата на работническата класа, Бардела сега ухажва консервативните бизнес лидери, които исторически са предпазливи към „Национален сбор“ на Льо Пен. Докато Льо Пен се радва на влияние сред разочарованите бивши индустриални градове на североизток, лъскавият Бардела се насочва към по-богатия юг.

Старата гвардия на „Национален сбор“ може да не се чувства особено комфортно с икономическия фокус на Бардела, но разбира електоралната аритметика. Спечелването на президентските избори означава спечелване на повече от половината гласове, а това ще означава кражба на избиратели от дясноцентристката партия „Републиканци“. За тази задача Бардела се очертава като правилният избор.

Засега Бардела следва заповедите на Льо Пен – и координира набезите ѝ към нови избирателни бази – но лидерът на „Национален сбор“  осъзнава ясно все по-бързото му издигане в политическия елит.

Висшето ръководство на партията се колебае, докато се очертава нова реалност. Кандидатурата на Льо Пен е под въпрос до обжалването на присъдата, което се очаква през лятото на 2026 г., а междувременно социологическите проучвания показват, че Бардела е също толкова надежден кандидат за президент. Официално партията се преструва, че всичко е както обикновено, но реално не е така.

Безпокойството относно посоката, в която се развива партията – и кой ще бъде фаворитът за надпреварата за Елисейския дворец – вече е осезаемо.

Бардела се фокусира върху бизнеса

Фокусът на Бардела върху нов тип избиратели беше напълно очевиден на срещата на десницата във Франция в края на юни.

Събитието, което събра на едно място противниците на новата данъчна политика, десни фигури и политически активисти от целия спектър на десницата, се проведе под патронажа на най-могъщите кръстници на френската крайна десница, медийния магнат Венсан Болоре и технологичния милиардер Пиер-Едуар Стерен. 

Показателно е, че Бардела е склонен да използва паралели с италианския премиер Джорджа Мелони, за която се смята, че успешно е интегрирала крайната десница, докато Льо Пен е по-тясно свързана със заместника на Мелони, Матео Салвини, вече не толкова популярен антиимиграционен националист.

На срещата Бардела обсипа с похвали способността на Мелони да прекрои италианската икономика, докато Франция бързо се превръща в икономически ренегат на Европа заради неспособността си да се справи с бюджетния дефицит.

Сега въпросът кой има магическата рецепта за успех на изборите става все по-чувствителен с наближаването на 2027 г.

Льо Пен се е кандидатирала на три президентски избори до момента, като всеки път се оказва все по-близо до победата, но сега е изправена пред две основни препятствия.

Първото е двукръговата система, която позволява на водещите партии да се обединят на балотажа и да я лишат от власт. Второто препятствие е съдебното решение от март, което ѝ забранява да се кандидатира за президент заради присвояване на средства. Това решение не е непременно окончателно, тъй като подлежи на обжалване следващата година.

За партията Бардела е решение и на двата проблема: той няма присъда срещу себе си и има добър шанс да спечели достатъчно десноцентристки избиратели, за да премине границата от 50 процента на президентските избори. Това очевидно дразни Льо Пен, тъй като партийният елит осъзнава, че най-накрая може да получи власт благодарение на нейното лидерство, но без нея като кандидат за президент.

Напрежението се покачва

В един от последните примери за разлом на върха на „Национален сбор“, Бардела открито призова Макрон да се оттегли като президент в средата на юни. Проблемът с подобно искане е, че предсрочните президентски избори биха могли да се проведат преди обжалването на Льо Пен, което би я извадило от надпреварата. Ходът предизвика недоумение сред някои от най-видните членове на „Национален сбор“.

Официалният План Б

В седмиците след обявената присъда срещу Льо Пен, която за момента я изважда от президентските избори, „Национален сбор“ трябваше бързо да коригира стратегията си, след като първоначално заяви, че няма нужда от План Б.

Партията сега е изправена пред неудобна кампания с двама лидери. Макар никой открито да не обвинява Бардела, че се опитва да забие нож в гърба на Льо Пен, всички признават, че ситуацията е сложна. Бардела трябва да демонстрира, че е готов да поеме контрола и да води президентската надпревара, ако обжалването на Льо Пен се провали, но не и да води открита кампания засега, защото рискува гнева на своя ментор.

Самата Льо Пен междувременно признава, че бъдещето ѝ е под въпрос.

„Когато си в политиката, трябва да приемеш, че не винаги можеш да контролираш събитията“, коментира тя пред крайнодесния седмичник Valeurs Actuelles. „Приех възможността, че няма да мога да се кандидатирам“, добавя тя.

Льо Пен, която отрича всякакви нарушения, определи процеса като политически мотивиран, а присъдата - като смъртно наказание.

В началото на май най-верните ѝ поддръжници бяха възмутени, когато откриха, че широкообхватно проучване, което предстои да бъде публикувано от социологическата агенция Ifop, посочва единствено Бардела като кандидат на „Национален сбор“ за изборите през 2027 г. Льо Пен беше включена едва след намесата на двама от най-верните ѝ поддръжници в партията.

Въпреки че проучванията на общественото мнение, проведени толкова рано преди избори, трябва да се приемат с резерва, никой в партията не е забелязал, че резултатите на Бардела са също толкова добри, колкото и на Льо Пен.

Може би още по-тревожно за Льо Пен е, че „очевидно има някои съмнения сред настоящите и потенциалните ѝ избиратели относно това дали тя ще бъде на стартовата линия през 2027 г.“, изтъква Фредерик Даби, генерален директор на Ifop.