Криза на идентичността разтърсва крайната десница във Франция

Демонстрация на сила

Изправена пред тези неблагоприятни препятствия, Льо Пен е принудена да навакса изоставането си.

На 9 юни нейната партия проведе мащабен митинг с европейски съюзници. Голямата идея беше да се покаже, че Льо Пен все още е от онези играчи, които ще застанат рамо до рамо с големите имена на европейската десница. 

И наистина, унгарският премиер Виктор Орбан, италианецът Салвини и бившият чешки премиер Андрей Бабиш се появиха на събитието, за да подкрепят Льо Пен.

Имиграцията и сигурността остават на преден план сред притесненията на избирателите на „Национален сбор“, но партията също така изгражда подкрепа в средната класа и сред собствениците на малък бизнес благодарение на силната си линия срещу данъците и регулациите.

„Не искам страната ми да бъде нападната от хора, които нямат какво да правят тук“, казва 62-годишната Режин Женуен, собственичка на ресторант в Ажен. „Ние работим по 70-80 часа седмично, те не работят, само правят деца“, добавя тя.

Женуен казва, че е гласувала за центристко-дясното правителство при бившия президент Никола Саркози, но сега е преминала към „Национален сбор“.

Всъщност икономическите въпроси вероятно ще се окажат решаващи за партията в следващата президентска надпревара, където тя ще трябва да разшири базата си и да привлече избирателите, които все още ѝ липсват, за да премине 50-процентовата граница на балотажа, вероятно като ги издърпа от традиционно либералната, ориентирана към бизнеса центристка десница.

За този електорат Бардела е по-приемлив от Льо Пен, която все още носи стигмата на името си и философията си, която трайно подкопа авторитета ѝ по отношение на икономиката, включително обещанието за излизане от еврозоната - стъпка, която партията вече не подкрепя.

Фокусът на на Бардела върху бизнес елита се разминава с начина, по който Льо Пен е водила кампанията си. Тя постигна впечатляващи успехи, като се съсредоточи върху разходите за живот и привлече избирателите в недоволните индустриални центрове с протекционистка програма. Нейните верни партийни поддръжници и някои от най-видните депутати на партията бяха избрани в североизточната част на страната, нейното политическо ядро, където затварянето на заводи и мрачните икономически перспективи подхранваха недоволството на работническата класа. 

Вълната от депутати, избрани под ръководството на Льо Пен, ненавижда думата „либерал“ (в икономическия смисъл) и настоява, че тя не отразява линията на партията.

Междувременно те имат причини да се притесняват за посоката на Бардела.

„Близките до Льо Пен са в паника“, споделя виден центристки политик, чийто избирателен район е в североизточната част на страната. „Те си мислят, че са инвестирали цялото това време и усилия, само за да им бъдат отнети... Те са тези, които излязоха и си осигуриха левия вот, избирателите, които очакват защита срещу съкращенията на работните места, увеличението на минималната работна заплата и т.н.“.

Бардела, който водеше листата на партията на изборите за Европейски парламент и сега се стреми към изборни победи в южната част на страната, бившето ловно поле на бащата на Льо Пен и дом на по-богатите, по-либерално настроени избиратели, няма никакви резерви относно приемането на по-либерална платформа.

 „Днес („Национален сбор“) е много по-либерална от [дясноцентристката партия] „Републиканци“, казва Александър Николич, член на Европейския парламент и говорител на партията.

На въпрос дали се е определил като либерал на срещата през юни, Бардела избегна директен отговор.

„Не мисля, че този етикет е достатъчен, за да обясни икономическите проблеми и залози“, заяви той. „Еманюел Макрон се представи като президент, подкрепящ бизнеса. Днес имаме едни от най-високите данъци върху производството в Европа“.

Президентът на "Национален сбор" Жордан Бардела. Снимка: Bloomberg L.P.

Миналата година Бардела категорично се противопостави на повишаването на данъците върху капиталовите печалби, което противоречи на официалната позиция на партията и на по-голяма част от членовете на парламента от „Национален сбор“. Той също така контактува с корпоративните асоциации, за да защитава икономическата платформа на партията и да отвърне на идеята, че „Национален сбор“ ще вреди на бизнеса.

По-рано този месец Бардела успя да проведе среща, за която отдавна копнее - сесия с бившия дясноцентристки президент Никола Саркози. Срещата беше оповестена публично от екипите на двамата политици и очевидно е предназначена като сигнал към нерешителните избиратели от дясната част на политическия център. Това беше среща, която Саркози никога не би предоставил на Льо Пен - и такава, която тя никога не би поискала.

„Ухажването на кръговете на Саркози лично не е по вкуса ми“, посочва парламентарен член от „Национален сбор“, който подкрепя повече Льо Пен.

Но той признава, че „Национален сбор“ не може да си позволи да бъде твърде капризна, когато става въпрос за електорални сметки, за да спечели президентските избори. „Когато някой иска да премине от 35 на 51 процента, трябва да говори с множество електорати, включително с бивши поддръжници на Саркози“, добавя той. 

Въпреки че лоялните привърженици на Льо Пен отдават заслугата на Бардела за разширяването на привлекателността на партията, те също така се опасяват, че предложенията към традиционните избиратели от центъра и десницата в крайна сметка биха могли да бъдат от полза за десните съперници вътре и извън партията, включително за министъра на вътрешните работи Брюно Ретайо от „Републиканци“, твърд краен консерватор.