Макрон има проблем с наследника му на президентския пост

Президентската надпревара във Франция през 2027 г. е открита.

На последните пет или шест вота в страната имаше изненади и обрати в сюжета, но всеки път основната структура на състезанието беше предвидима две години предварително. Сега не е така, пише Муджтаба Рахман от Eurasia Group за Politico.

Има няколко причини за това: общо настроение на недоволство от политиката, раздвижването на старото разделение ляво-дясно, слабостта на действащия президент, който не може да се кандидатира отново, но не може и да повлияе на избора на наследник, глобалната, икономическа и политическа несигурност.

Изборът на кандидати е особено несигурен този път, тъй като центърът на президента Еманюел Макрон е силно фрагментиран.

До миналия месец конкуренцията за наследяване на Макрон беше ограничена до двама от бившите му министър-председатели - лидерът на дясноцентристката партия „Хоризонти“ Едуар Филип и лидерът на партията на Макрон „Ренесанс“ Габриел Атал. И двамата обаче се скараха с президента и се опитват да се харесат на неговата социално прогресивна, проевропейска и пробизнес класа, като се дистанцират от непопулярния президент.

Проучванията показват, че Филип води в битката за центъра с 21 до 24% подкрепа, а подкрепата за Атал е около 14-15%. Кандидатурата на твърдолинейния министър на вътрешните работи Брюно Ретайо обаче заплашва да превърне битката за центъра в истинска война.

Като лидер на силно отслабената бивша голистка и дясноцентристка партия „Републиканци“ Ретайо изглежда сигурен, че ще е нейният кандидат. Това поставя трима от четиримата партийни лидери в управляващия алианс като съперници за президентския пост и по своята същност е експлозивна ситуация.

Френският президент загуби почти цялото си вътрешно влияние след неуспешните предсрочни избори през миналата година и няма много лостове за влияние върху тази решаваща надпревара. Освен това, както Филип, така и Ретайо е малко вероятно да водят кампания за „спасяване на макронизма“, а по-скоро да го погребат и да възстановят нещо по-близко до социално консервативния, икономически либерален и по-малко ентусиазиран европейски дясноцентризъм на бившите президенти Жак Ширак или Никола Саркози.

Вляво сцената е още по-пренаселена. Вечният кандидат от крайнолявото крило Жан-Люк Меленшон показва между 13% и 15% подкрепа в ранните проучвания преди първия тур на президентския вот. Той има статут на най-нехаресвания човек във френската политика, с отрицателни оценки от над 70 на сто.

Както винаги, неговото недекларирано, но вероятно присъствие в надпреварата ще затрудни появата на обещаващ кандидат от широката левица.

Засега най-силният ранен претендент от умерената, проевропейска левица е Рафаел Глюксман - член на Европейския парламент, който се представи изненадващо добре на европейските избори през 2024 г. и в момента има между 10% и 11% подкрепа, според проучванията. И двамата с Меленшон изключиха участието си в каквито и да е предварителни избори от лявото крило.

Някога мощната лявоцентристка Социалистическа партия остава разделена между радикалните и реформаторските, проевропейски крила. Запазил на косъм мястото си, левият първи секретар на партията Оливие Фор се надява да бъде неин кандидат за президент през 2027 г.

Има обаче две изгряващи фигури от умереното крило на партията - Карол Дега, президент на югозападния регион Окситания, и Карим Бумран, кмет на едно от парижките предградия. И двамата планират да се противопоставят на Фор.

Като цяло изглежда, че до края на следващата година вероятно ще се появят около осем кандидати в президентската надпревара. За крайната десница обаче наличието на водеща позиция не означава непременно победа.

Данните от ранните проучвания показват, че подкрепата за „Национален сбор“ е силна, въпреки съдебната присъда от март, която забрани на опозиционния лидер Марин льо Пен да се кандидатира за поста в продължение на пет години. Статистиката сочи, че Льо Пен и нейният заместник Жордан Бардела се гордеят с над 30% подкрепа. Ако я задържат до април 2027 г., всеки от тях ще бъде в позиция да спечели и балотажа след това.

Това обаче не им е гарантирано. И двамата висок отрицателен рейтинг – в диапазона 47-49%, което би затруднило събирането на половината от гласовете.

Отношенията между двамата също се влошиха след решението на съда. Льо Пен, която все още се смята за кандидат на партията до приключването на обжалването, е разгневена от предположенията на лагера на Бардела и медиите, че сега той е фаворит за президентските избори. На няколко пъти тя подчертава младостта му и липсата на опит.

Досега това напрежение между тях не намали общата им популярност в социологическите проучвания.

Що се отнася до малкото ранни проучвания за втория тур на вота, данни на Ifop и Odoxa показват, че Филип би победил както Льо Пен, така и Бардела, докато те двамата биха могли да победят Ретайо и Атал.

Следователно резултатът ще зависи от това кой ще грабне второто място на първия тур – нещо, което може да се реши с малка разлика от само няколко хиляди гласа. Накратко казано, Макрон има проблем с наследника си и няма много време да го реши.