Франция може да сложи край на купона с ниската доходност по облигациите в еврозоната

Инвеститорите в държавния дълг на еврозоната като цяло са доста спокойни през последните години. Държави като Португалия, Испания, Гърция и други дългогодишни членки на зоната с единната европейска валута се радват на относително сходни разходи по заемите им.

Разликата между най-високата и най-ниската доходност – засега, съответно, на Италия и Германия, е почти толкова малка, колкото беше отпреди колапса на Lehman Brothers. Това предполага, че еврозоната засега се търгува почти като един сплотен блок, пише Ройтерс.

Това спокойствие обаче може и да не продължи дълго предвид високите и нарастващи коефициенти на задлъжнялост, особено във Франция.

След гръцката дългова криза, която започна през 2009 г., диапазонът в доходността между държавите членки рязко се увеличи, тъй като инвеститорите се притесняваха, че страните ще изпаднат в неизпълнение на задълженията си или ще напуснат еврозоната. Това доведе до високи рискови премии за периферните членки на еврозоната, като Гърция, Португалия, Испания, Италия и Ирландия.

Тези притеснения обаче отдавна отшумяха. Към понеделник разликата между най-високата и най-ниската доходност се колебае малко под 0,9 процентни пункта, което предполага ниво на конвергенция, рядко наблюдавано от 2008 г. насам. За сравнение, през последните 10 години разликата достига средно 3,2 процентни пункта, според данни на LSEG.

Зад това свиване на разликата стоят конкретни причини. Първо, еврозоната е много по-малко уязвима в днешно време. Рискът от разпадане е по-нисък, а инструментите ѝ за борба с кризи, като например програмите за изкупуване на облигации на Европейската централна банка (ЕЦБ), са по-добре установени.

Дълговите пазари на блока отразяват промените в отделните държави членки. Германия, която обикновено се търгува по-тясно спрямо други държави членки, започна да взема повече заеми, което направи дълга ѝ по-малко оскъден и повиши доходността.

От друга страна, някога разкъсваните от кризата страни изглеждат по-стабилни, което прави инвеститорите по-склонни да им отпускат заеми на по-ниска лихва. Това важи особено за Ирландия, Португалия, Испания, Гърция и дори Италия. Разликата между доходността по техните облигации и еталонните 10-годишни облигации на Германия намалява почти наполовина през последната година.

Все пак по-високите общи коефициенти на задлъжнялост в наши дни повишават залозите и предполагат, че нещата лесно биха могли да се влошат. Дълговите позиции на различните страни са по-нестабилни сега.

Четири от всички държави членки на еврозоната имат дълг над 100% от брутния вътрешен продукт (БВП) в сравнение със само две през 2008 г., което ги прави уязвими към сътресения. За част от тези страни задлъжнялостта продължава да расте. До 2030 г. Франция ще има по-високо дългово бреме от Гърция, според Международния валутен фонд (МВФ).

Настоящата конвергенция на доходността може скоро да изглежда като мимолетно забавяне, а не като новата нормалност.