Италия беше лошото момче на Европа, сега Франция поема щафетата

Франция, която се насочва към нов вот на доверие следващата седмица, неочаквано се оказва в неблагоприятно положение в сравнение с Италия, която досега беше известна с политическите си сътресения и икономическа нестабилност, пише CNBC.

Продължаващите борби между основните политически партии във Франция и нерешените спорове за бюджета през 2026 г., както и поредицата от неуспешни премиери през последните няколко години накараха икономисти да попитат: „Франция ли е новата Италия?“.

„Фискалните перспективи пред Франция в момента са по-лоши, отколкото пред Италия“, коментират анализатори за Европа в компанията Nomura в бележка от вторник.

Дългът на Франция е възлязъл на 113% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г., а този на Италия – на 135%, но положението се променя, когато се разгледа дефицитът на двете страни за същия период. По този показател дефицитът на Италия възлиза на 3,4% от БВП, докато този на Франция е на ниво от 5,8% от БВП.

Миналата седмица френският премиер Франсоа Байру поиска вот на доверие на 8 септември в стремежа си за приемане на спорния бюджет за 2026 г., който предвижда съкращения в размер на около 44 млрд. евро. Целта е да се намали бюджетният дефицит на Франция до 4,6% през 2026 г., като това ниво все още е значително над правилата за дефицита на ЕС.

Байру определи вота на доверие в понеделник като екзистенциален момент за Франция и в сряда заяви пред BFMTV, че положението е „сериозно и неотложно“.

Ако той и правителството му на малцинството не спечелят вота, правителството ще падне от власт по-малко от година след краткотрайното управление на предшественика му Мишел Барние, а френският президент Еманюел Макрон ще трябва да избере друг премиер – пети за по-малко от две години.

Положението във Франция я поставя в неблагоприятна позиция спрямо Италия, която премина през собствен продължителен период на политически сътресения и икономическа несигурност преди сегашният премиер Джорджа Мелони да бъде избрана през 2022 г., с което започна период на нестабилност за третата по големина икономика на ЕС.

Франция и Италия са обект на наказателни процедури за прекомерен дефицит на Европейската комисия, механизъм, използван от Комисията, за да приведе страните членки на ЕС в съответствие с фискалните правила на блока, според които държавният дълг не трябва да надвишава 60% от БВП, а бюджетният дефицит не трябва да надхвърля 3% от БВП.

Макар да се очаква Италия да постигне напредък в овладяването на дефицита си, Франция не показва такива признаци, отбелязва Nomura.

„Но посоката на френския дефицит е нестабилна, а вероятното падане на правителството на Байру показва предизвикателството, пред което е изправена Франция в овладяването на разходите“, коментират икономисти в анализ, изпратен по електронната поща.

„Жалко публично зрелище“

Сега съседите на Франция наблюдават как Байру има само няколко дни, за да постигне компромис по бюджета с конкурентните партии от ляво (алиансът „Нов народен фронт“) и от дясно („Национален сбор“), които след миналогодишните избори, които не излъчиха ясен победител, смятат, че трябва да бъдат на власт.

И двете страни от политическия спектър заявиха, че няма да подкрепят центристкото правителство във вота на доверие в понеделник след продължителни спорове по бюджета и предложените съкращения на разходите и увеличения на данъците. Предложението за отмяна на два официални празника във Франция също не беше прието добре.

„Поради очакваното падане на правителството на Байру и вероятността парламентът да не приеме бюджета за 2026 г. тази година, бюджетът за 2025 г. вероятно ще бъде замразен в номинални изражения, което ще означава малко по-висок дефицит през 2026 г. като процент от БВП, отколкото прогнозира Европейската комисия“, отбелязва Nomura и допълва, че устойчивостта на дълга във Франция е „сериозен повод за безпокойство“.

Перспективата за поредното вероятно падане на правителството във Франция и продължаващите спорове относно бюджета за 2026 г. не е обнадеждаваща за анализаторите.

„Франция, която вече е подложена на безпрецедентен натиск от финансовите пазари, ще покаже жалко публично зрелище следващата седмица“, коментира Муджтаба Рахман, управляващ директор за Европа в Eurasia Group, в анализ, изпратен по електронната поща.

Основният сценарий на Eurasia Group е, че Байру ще загуби вота на доверие, който Рахман определи като „хазартен ход, който той никога не е имал вероятност да спечели“.

„Макрон изключи нови парламентарни избори засега и ще назначи петия си премиер за 21 месеца, почти сигурно от своята центристка и десноцентристка коалиция“, отбелязва Рахман и посочва като възможни заместници министъра на отбраната Себастиен Лекорню, министъра на правосъдието Жерал Дарманен и финансовия министър Ерик Ломбар.

Отразявайки по-широкото притеснение на финансовите пазари около нестабилната политическа ситуация във Франция, доходността по 30-годишните френски държавни ценни книжа нарасна над 4,5% във вторник, като достигна ниво, наблюдавано за последен път през 2008 г., преди да отбележи леко понижение до 4,48% в сряда. Други големи икономики също преживяха ръст на разходите по заемите тази седмица на фона на по-широките фискални опасения.