Забравете крайната десница. Младите искат „Обединени европейски щати“

През следващите десетилетия Европейският съюз, който беше официално създаден през 1992 г., значително разшири членството си до 28 страни и над 500 млн. граждани, а дори и след Brexit той има 27 страни и 450 млн. граждани. Съюзът направи огромна крачка напред с Шенген и еврозоната.

Но нещата стигнаха дотам. Визията на Кенеди за „Обединени европейски щати“ се сблъска с национализма на лидери като френския Шарл де Гол, който прочуто охлади перспективата за европейски федерализъм. „Държавите, веднъж създадени, имат свое собствено съществуване, което не може да бъде разпуснато. Те са необратимо индивидуални“, пише той в „Мемоари на надеждата“, публикувани през 1970 г.

Макар да подкрепят разширяването, европейските лидери последователно се съпротивляват на всякакви стъпки, които биха превърнали ЕС в истинска федерация – а именно интегрирана армия и фискален трансферен съюз, в който данъчните ресурси се преразпределят безпроблемно. Дори след пандемията от Covid-19, която накара столиците на ЕС да централизират аспекти от здравната политика в Брюксел, и пълномащабната инвазия на Русия в Украйна, която доведе до известна централизация на отбранителната политика, настроението, което сега преобладава сред европейските лидери, е на „еврореализъм“ – код за „не правете нищо лудо, защото това само ще помогне на крайната десница“. 

Битки в подгрупите на Reddit

Оказва се обаче, че въздушните кули са точно това, което искат младите ентусиасти на Европа, и те са уморени да чуват, че са прекалено идеалистично настроени.

Според президента на Young Federalists Association Кристел Савал младите европейци копнеят за политици, които могат да изразят стратегическа визия за бъдещето на Европа, вместо да се борят в ежедневните вътрешнополитически битки. „Има дългосрочна [визия], но никой не я продава“, казва тя, отбелязвайки, че членството в нейната група е нараснало с 6% през 2024 г. до 10 хил. души. През октомври, заедно с други профедералистки групи, тя възстанови Комитета за действие за Обединени европейски щати, който беше в състояние на бездействие в продължение на десетилетия. Ключов фактор за привличането на нови членове беше търговското споразумение между ЕС и САЩ – широко критикувано като унижение за блока.

Други профедералистки или паневропейски групи отчитат подобен скок в членството. Членството в Ave Europa – федералистка група, основана през март тази година, която се описва като дясноцентристка, е нараснало с 400-500 членове от стартирането си. Членът на управителния съвет Никодем Скробиш пише, че напрегнатата среща в Овалния кабинет през февруари между украинския президент Володимир Зеленски и Тръмп е дала тласък на стартирането на групата. „Вълна от европатриотизъм залива континента в знак на неподчинение на опитите на Тръмп да унижи нашия континент“, пише той в съобщение до Politico. „Последвалите търговски и митнически спорове допълнително доказаха, че Европа вече не може да разчита на другите да защитават интересите ѝ; и с всяка атака на MAGA срещу Европа видяхме нова вълна от новобранци да попълва редиците ни.“

Не всички проевропейци обаче споделят една и съща пътна карта. „Мисля, че терминът „европейски федерализъм“ е просто неподходящ за днешния ден и възраст... Европа вероятно ще се насочи към по-голяма централизация и ще прилича повече на някаква конфедерация“, каза Алекс Асгари, 25-годишен чешко-американски лобист във Вашингтон, който преди това е работил като помощник на републиканците в Камарата на представителите на САЩ.

Всъщност федералистите далеч не са политически хомогенна група. В мрачните кътчета на федералистките подгрупи и чат стаи в Reddit се води идеологическа битка между широко центристки хора, които вярват в укрепването на властта на съществуващите институции в Брюксел, и крайнодесни хора, които мразят Брюксел, но въпреки това искат Европа да се наложи на световната сцена. Големият разединяващ фактор е политиката на идентичността и миграционната политика: крайнодесните групи са склонни да виждат Европа като културно и етнически хомогенна „империя“ – т.е., бяла и християнска, за предпочитане католическа – която не допуска чужденци.

Европа или нищо

За Де Век въпросът не е, че тези млади европейци не са на едно мнение, а че тяхната референтна рамка е Европа — а не вътрешнополитическият дебат във Франция, Германия или друга страна членка на ЕС. Това бележи дълбока промяна в сравнение с 2016 г., когато гласуването на Великобритания за напускане на ЕС бе широко разгледано като предвестник на други излизания, а евроскептични политици, вариращи от Марин льо Пен във Франция до Себастиан Курк в Австрия и Хеерт Вилдерс в Нидерландия, доминираха в заглавията.

Всъщност важен фактор, свързващ проевропейските онлайн потребители, е тяхната младост. Всички те са на възраст под 35 години и може би са били свидетели на последния голям прилив на евроидеализъм в началото на века, когато еврото беше въведено в няколко страни. Но всички те са преживели това, което последва този период на оптимизъм: тероризъм, вълна от миграция, възход на крайни десни партии в цяла Европа и, напоследък, агресивния експанзионизъм на Русия и срива на реда, установен от САЩ след Втората световна война. 

Тези сътресения, в съчетание с други проблеми – като тежкия икономически спад и застаряването на населението – са нарисували Европа като жертва или поне като губеща страна в съзнанието на много млади хора. Това е чувство, срещу което те се бунтуват – и което може да подхрани възхода на ново поколение политици, които са много по-проевропейски настроени, ако не и откровено федералисти, в следващите години.

Засега все още популистите и техните любими съперници продължават да заемат първите страници на вестниците. Но реалността е, че за разлика от 2016 г., когато Европа се страхуваше от вълна от „изходи“ по модела на Brexit, никой от тези лидери вече не се застъпва за излизане на страната си от блока.

Дали това е първият признак за тектонична промяна в европейската политика? Групата Ave Europa, основана през март, планира да издигне кандидати на следващите избори за ЕС. Volt Europa, паневропейска федералистка партия, спечели пет места на последните избори за Европейски парламент и сега има 30 национални секции както във, така и извън ЕС. За да се разраснат още повече, такива партии биха спечелили от промяна в правилата на Европейския парламент, която да позволи на кандидатите да се състезават за определен брой места в целия ЕС в транснационални кампании, за разлика от сегашната система, при която кампаниите са ограничени на национално ниво – промяна, която Савал посочва като „първи приоритет“ в политиката на групата ѝ.

Но за да се превърне в реалност, тя трябва да бъде приета от настоящите лидери на ЕС, които не са проявявали голям интерес през последните години. Обединените европейски щати може да не се превърнат в реалност през следващите няколко месеца или дори години. Но техните онлайн поддръжници са решени да приближат този хоризонт.