Забравете крайната десница. Младите искат „Обединени европейски щати“

Футуристичен войник от Европейския съюз (ЕС) стои на стража с лазерно оръжие в ръка. Европейски изтребители прелитат в небето под ритмите на европейска електронна музика. Въображаема карта показва значително разширен ЕС, поглъщащ всичко от Гренландия до Кавказ.

Добре дошли в дивия свят на проевропейската онлайн пропаганда, където ЕС не е раздробен клуб от 27 държави, а мощна суперсила, равна на Китай или САЩ, само че по-мъдра и по-културна, пише Politico.

Този тип съдържание, което преосмисля ЕС като паневропейска империя, Европейска федерация или Обединени европейски щати – каквото си изберете – наводнява социалните медии през последните две години, събирайки милиарди преглеждания в X, TikTok и Instagram, докато ЕС преминава през руската инвазия в Украйна и търговското споразумение със САЩ, което в много части на Европа беше осъдено като „унижение“ за Брюксел.

Основните елементи на това съдържание са пропагандни плакати в съветски стил с емблемата на ЕС – пръстен от звезди, видео монтажи с въздушни кадри от европейски паметници и мемета, в които силните страни на съюза – от неговата непринудена работна култура до богатото културно наследство – се сравняват благоприятно с други части на света, а именно с Америка на Доналд Тръмп.

Преглеждайки тези публикации, човек може да се изкуши да отхвърли цялата тенденция като безсмислена „AI slopaganda“ – нискокачествено съдържание генерирано с изкуствен интелект. Всъщност свръхуверената Европа, представена от профили с имена като „Европейски пропагандатор“ или „Ave Europa“, има малко общо с действителния ЕС, където лидерите остават разединени по всякакви въпроси – от това как да се финансира войната в Украйна през следващата година до това какви реформи трябва да се предприемат, за да се обърне дългогодишната тенденция на икономически спад.

Но за хората зад тези акаунти целта не е да се придържат прекалено строго към ежедневната реалност на политиката на ЕС. Целта е да се създаде усещане за активност, визия и възможности в момент, когато тормозът от страна на Тръмп, експанзионизмът на Русия и конкуренцията между САЩ и Китай са оставили младите европейци с чувство на безсилие. Politico се е свързало с 11 от потребителите зад профилите и разбира, че те са реални хора с широко разнообразни политически възгледи, вариращи от леви до крайнодесни, и използват различни термини, за да опишат позицията си по отношение на Европа. Някои наричат своите убеждения „еврофеди“, съкращение от „европейски федералисти“. Други се описват като паневропейски империалисти, подчертавайки идеята за европейска „цивилизация“, която трябва да се защитава, а не съществуваща политическа структура. Всички те имат едно общо: на възраст под 35 години са.

В продължение на години доминиращата политическа нагласа в Европа беше, че крайната десница е във възход и единственият въпрос е колко още ще се издигне и колко още ще разяде осемдесетгодишния проект, който възникна от пепелта на Втората световна война, за да се превърне в Европейския съюз. Тези онлайн воини вярват, че това е напълно погрешно и че бъдещето е в една по-силна Европа.

Според проучване на Евробарометър през 2025 г. голямо мнозинство от европейците във всички възрастови групи подкрепят по-дълбоко интегрирана сигурност и отбрана. Друго проучване в девет европейски страни показва, че повечето германци – 69%, подкрепят създаването на европейска армия – перспектива, която често се осмива от настоящите лидери като нереалистична мечта.

Има и признаци, че този пробив в проевропейските настроения, предизвикан от младите хора, далеч не е само онлайн феномен, а може да помогне за спечелването на избори. 38-годишният центрист Роб Йетенс, който наскоро спечели най-много гласове на изборите в Нидерландия, е един от тях, според някои млади федералисти. Паневропейската партия Volt Europa, която се определя като центристка или лявоцентристка, значително разшири влиянието си от създаването си през 2017 г., включително и в Европейския парламент.

За Джоузеф де Век, анализатор по външна политика и автор на биография на френския президент Еманюел Макрон, този прилив на младежки патриотизъм се пропуска от лидерите и много медии, които са обсебени от крайната десница. „Това е фундаментална грешка... Общественото мнение се е променило“, каза той. 

Според него реалността е, че крайната десница в Европа вече не е, в по-голямата си част, антиевропейска, а просто критична към определени политики, произтичащи от Брюксел, като например стремежът към нулеви въглеродни емисии. Голямата политическа борба през следващите години няма да бъде за това дали да се разпадне Европейският съюз, а за това коя версия на по-федералистки блок ще надделее. „Никой вече не поставя под въпрос съществуването на ЕС, но има фундаментални различия [относно] това, какво трябва да се направи“, добави той.

Крехка общност

Идеята, че Европа трябва да премахне националните граници и да се обедини в една политическа общност, не е нова. Идеята е подхвърлена още през 1849 г. от Виктор Юго в речта му пред Международния мирен конгрес в Париж. 

Тя е забравена в началото на 20-и век, белязан от жесток национализъм, но се появява отново с пълна сила след Втората световна война, когато група европейски страни създадоха Европейската икономическа общност през 1957 г. Шест години по-късно, в реч пред ирландския парламент, бившият президент на САЩ Джон Ф. Кенеди призова за създаването на „Обединени европейски щати“, приканвайки лидерите да сформират „политическа федерация на Европа, не като конкурент на Съединените щати, а като партньор“.

(Продължава на следващата страница)