20 години след като унищожи своя арсенал за сдържане, Украйна отново чака защита от САЩ

На 27 януари 2006 г. Украйна приключи програмата за унищожение на своята стратегическа авиация, включително бомбардировачи Ту-22 и боекомплекси. До този момент Украйна има 44 такива бомбордировача на въоръжение. Военният анализатор Олександър Коваленко определя това като най-сериозната грешка на украинските власти."Загубихме всичко, което може да бъде използвано като сдържане на военна агресия, а не получихме в отговор нищо", категоричен е той.

Унищожаването на стратегическата бойна авиация е част от споразумение, подписано от президентите на САЩ, Украйна и Русия в Москва през януари 1994 г., предвиждащо Украйна да загуби статуса си на ядрена сила. През декември 1994 г. Украйна, Русия, САЩ и Великобритания подписват и Меморандума от Будапеща, съгласно който Украйна предава своето ядрено оръжие на Русия в замяна на защитата на териториалната цялост (от 1991 г.) и суверенитет. Към онзи момент Украйна има третия по големина ядрен арсенал в света.

Сега Украйна отново очаква защитата на САЩ - споразумението за гаранции е напълно готово за подпис, обяви украинският президент Володимир Зеленски. Според източници на Financial Times причината подписването да се бави обаче е, че Вашингтон е поставил изискване за изтеглянето на украинските войски от Донецка област.

Окупацията не е мир

Ръководителят на руския фонд по благосъстояние и близък до президента Владимир Путин - Кирил Дмитриев, потвърди в пост в социалната мрежа в отговор на публикацията на кореспондента на FT Кристофър Милър, че условието за мир действително е изтеглянето на Украйна от неокупираните части на Донецка област. Журналистът му отговори, че условието за мир е всъщност Русия да се изтегли от Донецка област и цяла Украйна, както и че окупацията не е мир. Дмитриев го обвини в "разпространение на военен наратив и подклаждане на войната".

Институтът за изучаване на войната (ISW) също определя предаването на териториите дори и срещу обещания за защита като стратегическа грешка. Освен това военните анализатори обръщат внимание, че в изявления на различни нива Русия отхвърля всякакви гаранции за мир, включително чужди миротворци, силна украинска армия, членство в НАТО и т.н. Москва има и изисквания за изтеглянето на НАТО до границите от 1997 година и смяна на властта в Украйна, припомня още организацията.

В публикация на Foreign Affairs пък се отбелязва, че дори и ратифицирано от Конгреса, споразумението с Украйна все пак зависи от "настроението" на американския президент. ISW също обръща внимание, че спазването на примирието може да бъде тълкувано в "широки граници" за Русия и неясно за Украйна. Затова едно от исканията на Киев е САЩ да извършват мониторинга по линията на съприкосновението.

Мирните преговори предизвикват голям интерес

Водените преговори между Украйна и САЩ предизвикват голям интерес, коментира Володимир Зеленски в своето вечерно обръщение за 1434-ия ден от пълномащабната война. Той съобщи за разговори с премиерите на Великобритания, Норвегия и с канцлера на Австрия, с които е обсъдил ситуацията.

Украинският президент обърна внимание още и на обстрела над Одеса в ранните часове на 27 януари, когато 52 дрона са атакували центъра на града. "Там никога не е имало, нито сега има има военни цели", заяви Зеленски и посочи, че основната цел е била обекти на гражданската инфраструктура и жилищни сгради. Значителни щети са нанесени и по енергийната мрежа на Харков преди ден.

Ударите на Русия продължават и в нощта срещу 28 януари. Данните на ВВС на Украйна показват, че под обстрел с дронове отново е Одеса и пристанищата около града, както и столицата Киев и близките населени места. Използвани са балистични ракети по инфраструктурни обекти в Кривий Рих, родното място на украинския президент.

Зеленски е готов да обсъди предаването на територии с Путин

В интервю за "Европейская правда" външният министър Андрий Сибиха посочи, че вероятно ще има подписани две отделни споразумения за края на войната - между САЩ и Украйна и между САЩ и Русия. Той отбеляза още, че Володимир Зеленски е готов да обсъди спорните въпроси за предаването на територия и за собствеността над Запорожката АЕЦ в лична среща с руския президент Владимир Путин.

"Преговорите са много сложни", каза още Сибиха, но и допълни, че има промяна в преговорния екип на Русия спрямо други срещи и разговорите са фокусирани.

В Абу Даби този път Русия изпрати ръководителя на военното разузнаване адм. Игор Костюков. Досега пообни срещи се ръководеха от съветника на Путин Владимир Мединский, който е бивш министър на културата на Русия.

Европа затваря Балтийско и Северно море за танкерите от "сенчестия флот"

14 европейски държави - по крайбрежието на Балтийско и Северно море (Белгия, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Литва, Латвия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Швеция и Великобритания), както и Исландия, съобщиха, че взимат мерки срещу танкерите от т.нар. "сенчест флот", превозващи петрол от държави под санкции (Русия, Иран и Венецуела). В специално изявление, публикувано на сайта на британското правителство, се посочва, че кораби без документи, плаващи под фалшив флаг или със съмнителен статут, ще бъдат приравнявани на кораби, плаващи без флаг, което е основание за задържането им.

Причината са опасенията за сигурността в Балтийско и Северно море, както и желанието за стриктното спазване на международното морско право. Танкерите от "сенчестия флот" често нарушават открито тези правила, пътвайки с изключени транспондери или дават фалшиви дестинации за своето плаване.

В опит да прикрият произхода на товарите си, тези танкери извършват рискови претоварвания в открити води, а често нямат и реална застраховка, която да покрие щетите при инциденти.

В изявлението на 14-те държави се отбелязват още и смущения в глобалната навигационна система в Балтийско море, които идват от Русия и влошават сигурността за международното корабоплаване. Те припомнят, че корабите могат да бъдат регистрирани само в една държава и плаването под няколко флага едновременно е нарушение на правилата.

Корабите също така трябва да се обозначават и да дават всяка изискана информация на властите, в чиито териториални води плават, а държавите, които регистрират плавателни съдове - да се уверяват, че те не нарушават международните норми.

Русия и Украйна използват лошото време, за да се прегрупират

Студът и силният снеговалеж значително забавят активността на бойното поле и двете воюващи използват момента, за да се прегрупират, пише украинският Център за отбранителни стратегии. Сводката на Генералния щаб на Въоръжените сили на Украйна (ВСУ) за 27 януари показва 105 бойни действия на цялата фронтова линия спрямо 103 ден по-рано. Русия е извършила и 92 въздушни атаки с275 управляеми авиобомби, както и към 3900 артилерийски обстрела по обекти на бойното поле и близките населени места. Използвани са и 7900 fpv-дрона.

Най-активни са битките за Покровск и Мирнохрад. В това направление ВСУ съобщава за 32 атаки на 27 януари. Запазват интензивността си бойните действия около Хуляйполе (Запорожка област), където се съобщава за 22 атаки. Руски военни кореспонденти отбелязват ежедневни украински контраатаки в Запорожката област.

В Костянтинивското направление ВСУ регистрира 9 атаки, а в Харковска област - 3.

Руски военни кореспонденти отново обръщат внимание на предварителните изявления за окупирани населени места, визирайки коментар на главнокомандващия руската армия ген. Валерий Герасимов за окупацията на Купянск - Вузловий. Присъствието на руски военни не означава, че населеното място е под техен контрол, заявяват руските наблюдатели. Герасимов посочи още, че фокусът на Русия сега е Покровск, макар че през октомври докладва окупацията му, а Владимир Путин покани журналисти да се уверят, че градът е руски.

Полша поиска от Илон Мъск да спре достъпа на Русия до Starlink

Полският министър на външните работи Радослав Сикорский поиска от Илон Мъск да ограничи достъпа на руските военни до мрежата на Starlink. "Да печелиш пари от военни престъпление ще навреди на твоята репутация", написа той в социалната мрежа Х.

Украински военни съобщиха, че все по-често се наблюдават руски дронове с терминали за сателитен интернет, с което преодоляват средствата за заглушаване и радиоелектронна борба. Тези терминали дават възможност и за ръчно насочване, което прави дроновете много по-ефективни.

Именно ръчно насочвани дронове са използвани при един от последните удари по пътнически влак в Харковска област. Съветникът на министъра на отбраната на Украйна Серхий Бескрестнов посочи в своя канал в Telegram, че операторите са видели, че влакът е пътнически, а не товарен, както и че не е атакуван локомотивът (за да спре композицията и да бъде блокиран пътят), а пътническите вагони, което е довело и до петима загинали.

Във влака са пътували повече от 200 души, написа в социалните медии и украинският президент Володимир Зеленски. Той сравни атаката с терористичен акт. "В която и да е държава удар с дронове по цивилен влак се определя по един и същи начин - като тероризъм. Няма никакво съмнение в квалификацията - нито в Европа, нито в САЩ, в Арабския свят, Китай или където и да е", допълни той.