ЕС крие чувствителна информация от Унгария, опасявайки се да не стигне до Кремъл

Европейският съюз (ЕС) не включва Унгария в дискусии по чувствителни теми, защото се опасява информацията да не стигне до властите в Русия, пише Politico. Европейското издание е разпитало европейски дипломати след публикацията в The Washington Post, че унгарският външен министър Петер Сийярто от години съобщава данни от дискусии при закрити врата на своя руски колега Сергей Лавров.

Унгарският външен министър е чест гост в Москва и дори на няколко пъти отбеляза в социалните мрежи, че заедно с руските си колеги търсят начини да противодействат на санкциите на ЕС срещу Русия.

Сийярто написа в социалната мрежа Х, че твърденията на WP са фалшива новина, но и полският премиер Доналд  Туск потвърди, също в Х, че внимава какво споделя по време на заседанията на Европейския съвет в присъствието на унгарския премиер Виктор Орбан.

The news that Orbán’s people inform Moscow about EU Council meetings in every detail shouldn’t come as a surprise to anyone. We’ve had our suspicions about that for a long time. That’s one reason why I take the floor only when strictly necessary and say just as much as necessary.

— Donald Tusk (@donaldtusk) March 22, 2026

Politico посочва, че публикацията във WP не е изненада в Брюксел, но официална реакция ще има, като станат ясни резултатите от изборите в Унгария на 12 април. Източници на изданието коментират, че министрите и ръководителите на държавите рядко спазват пълна секретност при разговорите си и информация често излиза в медиите, но член, който тясно си сътрудничи с враждебна държава, е вече нещо много по-сериозно.

В публикацията се посочва още, че Литва през 2024 година са ограничавали информацията, която са предоставяли на колегите си в ЕС. Според бившия външен министър на страната Габриелиус Ландсбергис Унгария е била изолирана и по времето на срещата на върха на НАТО във Вилнюс.

Източниците на изданието допълват, че заради опасенията за изтичане на информацията в Брюксел се активизират форматите, в които се обсъждат проблемите на държавите "със сходни интереси" като групите Е3 (Франция, Великобритания, Германия), Е4 (Франция, Великобритания, Германия и Полша), Ваймарската група (Германия, Франция и Полша, а в разширен формат - и Великобритания, Италия и Испания), NB8 (Скандинавските и Прибалтийските държави) и т.н.  Не всички членове в тези групи са държави от ЕС.

Унгария практически е изключена и от дискусиите в т.нар. Букурещ - 9, в която влиза и България.

Унгария блокира всички решения за Украйна

На последната среща на лидерите на ЕС Виктор Орбан е бил подложен на силен натиск да вдигне ветото си срещу заема от 90 млрд. евро за Украйна, което той отказа да направи дори и след като има уверения, че ремонтът на петролопровода "Дружба" ще бъде извършен. Унгарският премиер заяви категорично, че докато не потече отново руският петрол, страната му ще блокира всяко решение, което се отнася до Украйна. Освен заема, от който Украйна има критична нужда, Будапеща спира и 20-я пакет със санкции срещу Русия и началото на преговорния процес за членството на Украйна в ЕС.

В предишни свои изказвания унгарският премиер обвини Киев, че блокира транзита на петрол по политически причини - намеса в изборите за парламент, както и изказа съмнения, че петролопроводът действително е пострадал при атаки на руски дронове. Според коментари именно заради изборите през април Европейският съвет се е въздържал от мерки срещу Виктор Орбан и в момента Брюксел изчаква резултатите, за да прецени следващите си действия.

В заключенията за Украйна след края на срещата 25 държави от общността потвърдиха подкрепата си за Киев и отбелязаха, че очакват първия транш от заема в размер на 90 млрд. евро за Украйна през април, макар че Унгария не е премахнала ветото си.