В огледалния свят на Тръмп приятелите са под заплаха, а на враговете се обяснява в любов

За пореден път американският президент Доналд Тръмп заплашва партньорите на страната си с всичко - от мита до бомби. За пореден път той се подмазва пред въоръжен с ядрено оръжие тиранин, смятан за една от най-големите заплахи за сигурността на САЩ. И за пореден път светът се опитва да разбере Съединените щати, които преобърнаха световния ред, установен преди осем десетилетия, пише американският журналист Питър Бейкър за The New York Times.

Близо 10 години след като Тръмп за първи път влезе в Белия дом с лозунга „Америка на първо място“, подходът към международните отношения „атакувай приятелите си, сприятелявай се с враговете си“ се превърна в характеристика, а не в проблем, на външната политика на САЩ. Традиционните съюзи от Европа до Азия и Близкия изток се разпадат, докато президентът ухажва онези, които някога са били смятани за негови противници.

Въпреки това последните няколко дни хвърлиха ярка светлина върху светогледа на Тръмп. Тръмп заяви, че ще бомбардира Оман - ключов приятел в сложната дипломация на Близкия изток, ако реши, че той пречи на войната му с Иран. Той беше готов да наложи нови наказателни мита на Канада, някога смятана за най-близък приятел на Съединените щати. И обяви, че ще оттегли военната подкрепа от Южна Корея - бастионът на мрежата от партньори на САЩ в Азиатско-Тихоокеанския регион.

В същото време той отново започна да изпраща любовни писма до абсолютния диктатор на Северна Корея Ким Чен-ун, в когото по собствени думи се е „влюбил“ още през първия си мандат. Ким, който управлява една от най-потисническите нации в света, никога не се отказа от ядрените си оръжия, както Тръмп някога заяви, че ще направи. Вместо това Ким значително разшири ядрения си арсенал в противовес на Тръмп, който въпреки това остава негов ухажор, независимо колко несподелени са чувствата.

„Той се отнася зле с нашите приятели и се сближава с нашите врагове“, каза Джеймс Дж. Бланчард, бивш посланик в Канада и губернатор на Мичиган от Демократическата партия. „Ако някой някога ми кажеше, че Русия е наш приятел, а Канада е наш враг, щях да ви кажа, че сме в обърнат с главата надолу свят.“

Ричард Фонтейн, главен изпълнителен директор на Центъра за нова американска сигурност и бивш съветник на сенатор Джон Маккейн, републиканец от Аризона, заяви, че нито една от помпозните заплахи не е нова. Но той посочи, че Тръмп не винаги ги е изпълнявал. Съединените щати, отбеляза той, не са се изтеглили от НАТО, не са изоставили Южна Корея, не са бомбардирали Оман, нито са анексирали Канада и Гренландия.

„Все по-често реториката на тормоз се надценява от страни по света“, каза Фонтейн. „Те не я отхвърлят, но и не приемат заплахите буквално. Тъй като се отправят все повече и повече неизпълнени заплахи, хората слушат по-малко. Това подкопава доверието в президента.“

Тръмп отдавна твърди, че подходът му към други страни, колкото и неортодоксален да е, има смисъл за Съединените щати. При предишни президенти съюзниците се възползваха от присъствието на Америка в областта на сигурността и търговските правила, без да отвръщат със същото, твърди Тръмп. Той вижда относително високите търговски дефицити и относително ниските военни разходи на НАТО като доказателство, че така наречените приятели експлоатират Съединените щати.

Що се отнася до сладкодумните Северна Корея, Китай, Русия и други дългогодишни противници, Тръмп твърди, че конфронтационните политики от миналото не са постигнали целите си, така че е по-добре да опита повече дипломация. Той все още се надява да постигне ядрено споразумение със Северна Корея, да сключи всеобхватна търговска сделка с Китай и да възстанови пълните връзки с Русия, като посредничи за прекратяване на войната на Москва в Украйна. Той е настоявал пред помощници за среща тази есен с Ким, съобщи WSJ.

Войната с Иран предостави на Тръмп нов списък с резултати за съюзниците, които заслужават подкрепа, и тези, които не заслужават. Държавите, които отказаха да улеснят военните операции срещу Техеран или да се използва сила, за да гарантират преминаването през Ормузкия проток, според него са предали Съединените щати, въпреки че никога не е искал мнението им, преди да започне войната. След като разкритикува Великобритания, Франция, Испания, Италия и други, че не са направили повече, за да му помогнат срещу Иран, Тръмп сега насочи гнева си към Южна Корея.

„Имаме 39 хил. войници там, които ви пазят от Ким Чен-ун, вашия съсед, а вие няма да ни помогнете в една много лесна военна операция в Иран?“, каза той тази седмица, след като обяви, че ще намали мащаба на съвместните учения с Южна Корея.

Той продължи: „Ким Чен-ун винаги се е отнасял с мен с голямо уважение и сме се срещали многократно, всъщност два пъти – разговаряли сме и сме прекарали заедно времето си. Разбирам го. Той ме разбира.“

Ако е така, това отличава Ким от европейските и азиатските съюзници, които все още не разбират Тръмп, дори и да са свикнали да очакват неговите бурни изблици. Досега президенти и от двете партии ценят отношенията си с приятелите си в чужбина. И макар че през годините е имало много моменти на напрежение, те са работили, за да не допуснат те да ескалират твърде много.

Сега съюзниците са тези, които се опитват да избегнат изостряне на ситуацията. „Те стискат зъби и го търпят, защото в крайна сметка не искат да видят непоправими щети, нанесени на алианса през следващите две години“, каза Виктор Д. Ча, президент на отдела по геополитика и външна политика в Центъра за стратегически и международни изследвания. „Накратко, съюзниците може да харесват и да се доверяват по-малко на САЩ днес, но все още се нуждаят от САЩ.“

Ча, който е съветник по Азия на президента Джордж У. Буш, заяви, че президентът на Южна Корея Ли Дже-мьон всъщност има добри отношения с  Тръмп и не иска да им навреди. „И е също толкова комуникативен, колкото и Тръмп, така че ако контактите на Тръмп с Ким Чен-ун проработят, това е от голям интерес на Южна Корея“, каза Ча.

Присъствието на американски сили в Южна Корея след войната през 50-те години на миналия век отдавна дразни Тръмп, който го вижда като ситуация, при която единият печели, другият губи. През първия си мандат той се стреми да изтегли войските и да отмени военните учения, смятайки ги за разточителни и ненужно провокативни към приятеля си в Северна Корея. Той се стреми да начисли на Южна Корея милиарди долари за американска защита и свързва проблемите със сигурността с оплакванията си относно търговската политика на Сеул.

Тръмп не е първият президент, който се интересува от връщането на войски от Южна Корея толкова дълго след войната. Президентът Джими Картър обеща да намали американските сили там, но се отказа поради съпротивата на Конгреса и собствената си администрация. Доналд Ръмсфелд, който беше министър на отбраната на Буш, изненада южнокорейците, като преразположи бригада в Ирак и никога не я върна. Днес около 28 500 американски войници са разположени в Южна Корея, според Службата за изследвания на Конгреса.

„Може да има стратегически аргумент за преструктуриране на американското военно присъствие на полуострова“, каза Майкъл Дж. Грийн, главен изпълнителен директор на Центъра за изследване на Съединените щати в Университета на Сидни в Австралия, „но не и за това да ги превърнем в пешка във флирт с най-жестокия диктатор в света – особено във време, когато севернокорейците се завръщат от войната в Украйна закалени и подкрепени с по-голям ракетен арсенал, отколкото имаха през 2018 г.“

Оман, от своя страна, от години е важен посредник между Съединените щати и Иран, помагайки за улесняване на преговорите, когато двете страни са отворени за разговори. Но Тръмп е все по-раздразнен от опита на Оман да уреди сделка с Иран за контрол над Ормузкия проток.

За първи път той заплаши да започне непровокирана война срещу султаната през май, заявявайки, че „Оман ще се държи като всички останали или ще трябва да ги взривим“. В понеделник той отново отправи остри нападки, заявявайки, че ако Оман „пречи“ на усилията му да постигне споразумение с Иран, „ще ги бомбардираме“.

Канада е изправена пред различна форма на враждебност от Тръмп, който обеща да наложи нови чита от 50 процента върху повече от 500 канадски стоки, включително стикове за хокей и сирене, във вторник в полунощ. Само 90 минути преди самоналожения си краен срок, Тръмп, както често е правил, се отдръпна от ръба и спря митата за три дни, за да даде повече време за преговори.

Но дори и двете страни в крайна сметка да постигнат споразумение, остават много точки на разногласия между съседите, изострени от често изразяваната амбиция на Тръмп да завладее Канада и да я направи „51-ви щат“. Само миналия месец откриването на новия международен мост Горди Хау, свързващ Детройт с Уиндзор, Онтарио, беше отложено със седмици поради различни оплаквания, които Тръмп има с Канада.

Блачард изрази подозрения, че последните изблици на протести срещу Канада и други съюзници на САЩ произтичат от неспособността на Тръмп да сложи край на войната с Иран. Нито бомбардировките, нито преговорите са принудили Иран да се откаже от контрола си над Ормузкия проток или да поеме проверими ангажименти за отказ от ядрената си програма. Президентът изглежда е заседнал в геополитически капан без ясен път напред.

Фонтейн заяви, че подходът на Тръмп към съюзниците и противниците подкопава интересите на САЩ. „Трябва да има ползи от това да си приятел на Америка и цена от това да си враг“, каза той, „а не обратното“.

/БГНЕС/