Дългът на САЩ премина прага от 40 трлн. долара след удвояването му при Тръмп и Байдън

Общият дълг на САЩ надхвърли 40 трлн. долара за първи път, съобщи Министерството на финансите, като предизвика нови предупреждения, че се заражда фискална криза. Това се случва в момент, когато нарастващите разходи по социални програми и по лихвени плащания далеч надхвърлят приходите, които се свиват поради пониженията на данъците, предава Ройтерс.

Новият ежедневен отчет на Министерството на финансите за балансите между наличностите и дълга показа, че общият размер на неизплатения публичен дълг е възлизал на 40,047 трлн. долара към вторник, като в сумата влизат държавни ценни книжа, притежавани от обществеността, на стойност 32,266 трлн. долара и вътрешноправителствени дългове на стойност 7,782 трлн. долара.

Дългът на федералното правителство вече е нараснал над два пъти за по-малко от десет години – от 19,95 трлн. долара, когато президентът Доналд Тръмп встъпи в длъжност за първи път през януари 2017 г. Около една трета от увеличението се дължи на двете години на трескаво заемане на средства от държавата за финансиране на реакциите на пандемията от Covid-19, предприети от Тръмп и бившия президент Джо Байдън, а останалата част се дължи на фискалните решения на двамата президенти, съчетани с дългогодишните дисбаланси в данъчната и разходната политика.

Организации за наблюдение на бюджета очакваха преминаването на прага от седмици насам. Някои от тях отправиха остри предупреждения, че може да се стигне до пълномащабна дългова криза, ако конгресмените не се справят с неустойчивите фискални перспективи и не повишат данъците, не намалят разходите или и двете.

„Този мрачен праг ни напомня, че вече е крайно време да се справим с фундаменталното разминаване“, заяви миналата седмица Маргарет Спелингс, главен изпълнителен директор на центристкия институт Bipartisan Policy Center, когато дълът приближаваше прага от 40 трлн. долара.

„Федералните ни програми харчат много повече от това, което правителството успява да събере, а най-големите разходни пера във федералния бюджет функционират на автопилот. Федералният дълг вече повишава разходите за живот и задушава други разходи и инвестиции, като заплашва икономиката ни и дългосрочния просперитет на американците“, предупреди Спелингс.

Световните кредитори на САЩ вече вероятно стават предпазливи.

Няколко дни след като търгът за 30-годишни държавни ценни книжа на стойност 25 млрд. долара приключи с най-високата доходност от 2021 г. насам, доходността по т. нар. дългосрочни облигации достигна във вторник най-високото си ниво от близо две десетилетия, тъй като инвеститорите поискаха по-високо възнаграждение в условията на мащабно емитиране на американски държавни ценни книжа.

В сряда американският финансов министър Скот Бесънт предприе смела стъпка, за да понижи доходността по дългосрочните облигации, като обяви удвояване на обема на обратното изкупуване на 10-годишни до 30-годишни държавни ценни книжа до най-малко 4 млрд. долара на операция.

Срочната премия за 10-годишните държавни облигации – показател за това колко от общата доходност на ценна книга се дължи на възприемания риск от притежаването ѝ в продължение на десетилетие, нарасна тази седмица до най-високото си ниво от над десет години.

На фона на всичко това търсенето на американски дълг от чуждестранни инвеститори, които държат близо една трета от всички държавни ценни книжа, намаляваше през последната година, което оставя повече облигации в ръцете на по-чувствителни към цените купувачи, а това може да задълбочи пазарната волатилност, коментира във вторник Джон Канаван, водещ анализатор на финансовия пазар в групата „Макроикономика и услуги за инвеститорите“ в Oxford Economics.

Миналата седмица Министерството на финансите обяви четвъртия по големина месечен дефицит в историята на САЩ от 432 млрд. долара за юли, тъй като възстановяването на мита е довело до отрицателни митнически постъпления за трети пореден месец, а разходите за социално осигуряване и здравни помощи по програмата Medicare за възрастни хора, са продължили да нарастват. Дефицитът за десетте месеца на фискалната 2026 г. вече надхвърли общия дефицит за цялата фискална 2025 г. два месеца преди изтичането на сегашната фискална година.

Тръмп до голяма степен пренебрегваше намаляващия брой фискални ястреби в Републиканската партия, като през двата си мандата защитаваше разточителните разходи. Публичният дълг нарасна със 7,8 трлн. долара през първия мандат на Тръмп, като над половината от сумата се натрупа по време на мерките за справяне с пандемията в последните девет месеца от мандата му.

Откакто Тръмп встъпи в длъжност за втори път през януари 2025 г., дългът на САЩ е нараснал с 3,8 трлн. долара, като общото нарастване за двата му мандата до момента е 11,6 трлн. долара.

Публичният дълг нарасна с 8,4 трлн. долара по време на мандата на Байдън, който също беше белязан от големи разходи за възстановяване от Covid-19, но увеличението се дължеше също на големи разходи за инвестиции в инфраструктура, субсидиране на чистата енергия и други приоритети на Демократическата партия.

Безпартийният Комитет за отговорен федерален бюджет счита, че политиките на Тръмп и Байдън са довели до нарастване на федералния дълг над нивото, което би се натрупало съгласно действащите закони за разходите при встъпването им в длъжност.

Например знаковият законодателен пакет на Тръмп от втория му мандат – т.нар. Голям, красив закон, ще добави още 4,7 трлн. долара към дълга, според Бюджетната служба в Конгреса, независимия счетоводител на федералните законодатели.

Тръмп заяви, че вторият му мандат ще бъде съсредоточен върху намаляването на разходите, белязан от съкращаване в началото на работни места във федералните служби, разпоредени от неправителственото Министерство на държавната ефективност. Но много от неговите съкращения на разходите бяха насочени към т. нар. дискреционни програми, които представляват най-малка част от федералния бюджет. САЩ харчат около 7 трлн. долара годишно и 60% от тези разходи са предназначени за т. нар. „задължителни“ програми, включително плащания за социално осигуряване, Medicare, Medicaid и грижи за ветерани, които обикновено нарастват, за да са в крак с разходите за живот.

Други 1,1 трлн. долара отиват за изплащане на лихвите по заемите на САЩ, като те се увеличават с нарастването на дълговото бреме и повишаването на лихвите. В бюджета за 2025 г. разходите за обслужване на дълга за първи път надхвърлиха финансирането на Пентагона. За първите десет месеца на фискалната 2026 г. лихвените разходи засенчиха разходите за здравеопазване по програмата Medicare и се превърнаха във второто по големина разходно перо във федералния бюджет след пенсионната система „Социално осигуряване“.

САЩ харчат все повече за финансиране на разходите за пенсии и здравни грижи за хората от бейби бум поколението, което натоварва доверителните фондове зад „Социално осигуряване“ и Medicare, дори когато приходите от данъци върху заплатите и доходите не са достатъчни, за да покрият федералните разходи.