Главният икономист на ЕЦБ призова за премерен отговор на втората вълна на енергийния шок

Необходим е премерен отговор от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) на причинения от войната на САЩ и Израел в Иран нов скок на енергийните цени. Това заяви главният икономист на базираната във Франкфурт финансова институция Филип Лейн, цитиран от Bloomberg.

Икономиката на еврозоната се оказа изненадващо устойчива на първоначалния скок на цените на петрола и газа след началото на войната в Иран, посочи той по време на реч в понеделник. Подновеният натиск обаче създава рискове за допълнително ускоряване на инфлацията, както и за забавяне на растежа, и затова изисква внимателно наблюдение, добави той.

„Освен че следим предаването на ефектите от продължаващата първа вълна, от съществено значение е да оценим дали втората вълна ще окаже по-силно въздействие както върху икономическата активност, така и върху динамиката на инфлацията“, каза Лейн. „Оставаме в позиция, при която е подходящ премерен отговор по отношение на паричната политика, за да се държи инфлацията под контрол“, добави той.

От началото на войната насам ЕЦБ повиши лихвените проценти два пъти, за да гарантира, че инфлацията ще се върне към целта от 2% в средносрочен план. Макар че представители на централната банка, включително Лейн, заявяват, че по-високите енергийни разходи все още не са повлияли на инфлационните очаквания, те остават нащрек, а икономистите и финансовите пазари очакват допълнително затягане на паричната политика.

Филип Лейн заяви, че перспективите за инфлацията зависят не само от продължителността, интензивността и прехвърлянето върху потребителите на по-високите енергийни разходи, но и от допълнителни фактори, включително динамиката на фискалната политика, изкуствения интелект (AI) и общите финансови условия.

Засега инвестициите, свързани с изкуствения интелект, нарастват от ниска база, което ограничава макроикономическото им въздействие, каза той. По думите му изграждането на центрове за данни и свързаната с тях инфраструктура не е достатъчно силно, за да окаже натиск за повишаване на заплатите.

В понеделник гуверньорът на Германската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Йоахим Нагел също очерта основните рискове за региона. Според него макар че „устойчивото отваряне“ на Ормузкия проток и нормализирането на енергийните потоци биха облекчили натиска, нова ескалация на напрежението може да доведе до допълнителни нарушения на доставките и да повиши още повече разходите за петрол и газ.

„Бъдещата динамика на инфлацията ще продължи да зависи до голяма степен от геополитиката“, каза той в Соренто, Италия. „Тази висока несигурност около перспективите за инфлацията изисква гъвкавост, а не бездействие. Управителният съвет на ЕЦБ ще продължи да взема решения въз основа на постъпващите данни и на всяко заседание поотделно“, добави финансистът.

Йоахим Нагел посочи, че рисковете за инфлационните перспективи са предимно във възходяща посока. Цените на газа са „особено рискови“, тъй като нивата на запасите в Европа са ниски, докато унищожаването на рафинерийни мощности повишава цените на свързаните продукти, каза той.

Същевременно германският гуверньор подчерта, че засега „няма ясни признаци, че инфлацията се е прехвърлила върху определянето на цените и заплатите“. Очакванията за потребителските цени също остават съвместими с целта на ЕЦБ от 2%, заяви Нагел.

„Достъпът до пазарите е застрашен“

На този фон кандидатът за председател на Европейската централна банка Клаас Нот и бивш гуверньор на Нидерландската централна банка Клаас Кнот заяви, че може да се наложи Европа да преразгледа достъпа до пазарите, който предоставя на други юрисдикции, които бързо облекчават финансовите си регулации.

Той повдигна въпроса за регулаторната еквивалентност в отговор на въпроси за това как да се действа при различаващи се стандарти и подходи към риска в световен мащаб.

„Ако в даден момент Европа наистина сметне, че някои части от света вече не са регулаторно еквивалентни, тя може да направи съответните изводи. Тогава целият въпрос за взаимния достъп до различните пазари ще трябва да бъде преразгледан“, каза Кнот.

Той подчерта, че продължава да бъде твърд привърженик на глобалните стандарти и че в изказването си не е визирал конкретен регион. Изказването му бе направено в рамките на конференция за финансовата стабилност, организирана от Австрийската централна банка във Виена. Финансовите компании от САЩ, Великобритания и други големи юрисдикции разчитат на регулаторната еквивалентност, за да извършват дейност в Европейския съюз (ЕС).

Европейски представители вече са изразявали опасения относно темпа на дерегулация в САЩ, след като администрацията на американския президент Доналд Тръмп съкрати редица регулации и надзорни изисквания. Великобритания, от своя страна, прекара години в договаряне на ограничена регулаторна еквивалентност с финансовите правила на ЕС след Brexit.