Следващият кошмар на НАТО: президентските избори във Франция

Няма да е за първи път

Това не би бил първият път, когато Франция напуска интегрираното командване на НАТО. През 1966 г. тогавашният френски президент Шарл дьо Гол прекратява участието на страната във военните структури на НАТО заради необходимостта от по-голям суверенитет. Той изгонва около 26 000 войници и принуждава НАТО да се премести в Белгия.

Париж отменя това решение през 2009 г. при бившия президент Никола Саркози.

Ако това се случи отново, е малко вероятно Париж да прекъсне напълно връзките си с алианса, смята Фабрис Потие, главен изпълнителен директор на политическата консултантска компания Rasmussen Global и бивш ръководител на отдела за планиране на политиките в НАТО. „Би било глупаво да се мисли, че ще има приемственост“ при нов твърдолинейн президент, казва той.

„Французите никога не са били най-пронатовските членове“, добавя той.

Според вътрешно проучване на алианса от тази пролет, видяно от медията, около 54% ​​от френските избиратели са заявили, че биха гласували за оставане в НАТО. Делът е вторият най-нисък от 32-те страни членки след Черна гора.

Макар че системата за избор на президент на Франция в два тура досега попречи на хардлайнерите да спечелят, тъй като избирателите се обединяват около по-умерени кандидати, това може да не се случи догодина.

И Льо Пен, и Меланшон ясно и гласно заявиха своите аргументи. „Трябва да напуснем интегрираното командване на НАТО“, каза Льо Пен в края на май. Според източник на Politico тя е изложила тази теза и на закрита среща с висш френски военен командир по-рано тази година. Льо Пен също така твърди, че Франция ще трябва да възобнови контактите си с Русия, добавя източникът на медията.

„Днес... проруската фракция си възвърна властта в Национален сбор“, коментира френски законодател, близък до правителството.

Меленшон отива още по-далеч. Той е дългогодишен критик на НАТО и в края на юли очерта някои от ключовите си международни приоритети, включително пълното оттегляне от НАТО поради „открито враждебната“ позиция на Америка.

„Не може да става въпрос за оставане в НАТО“, коментира той на конференция през юни.

Теоретично лесно решение

Осъществяването на заплахата ще има сериозни последици за НАТО. „Франция не е просто член основател, а ключов играч в този съюз... не на последно място заради ядрения си арсенал“, казва Мари-Агнес Щрак Цимерман, председател на комисията по отбрана на Европейския парламент. „Има само една група, която може да спечели от това, и това са враговете на нашата свобода“, добавя тя.

На теория решението за напускане на командните структури на НАТО може да бъде взето незабавно, обясни френският генерал-лейтенант Мишел Яковлеф, бивш заместник-началник във военния щаб на съюза. Френският президент не е необходимо да се консултира с парламента, а клаузата за едногодишно оттегляне в договора на НАТО се прилага само за държави, които напускат политическите структури на съюза. Това не би било задължително при политиката на Льо Пен.

На практика обаче това вероятно ще отнеме около една година, според него, тъй като преходът ще включва изтеглянето на около 1000 офицери, постоянно разпределени в НАТО, както и създаването на орган за връзка, който да координира действията с алианса в бъдеще. Точно това е направил и Дьо Гол, след като Франция напусна командването.

След решението на Дьо Гол обаче Париж продължава да поддържа тесни връзки с НАТО и често се присъединява към разполагане на войски. С твърдолинейн президент начело това може да се развие по друг начин.

(Продължава на следващата страница)