Тръмп копира спрямо Канада губещия наръчник на Путин

Понякога изглежда, че администрацията на Тръмп взаимства идеи за света и за външната политика от курс на Кремълското училище по международни отношения, преподаван от Владимир Путин, но на ниво CliffsNotes (ученически и студентски помалага в САЩ с кратки преразкази, анализи и обяснения на класически литературни произведения – бел. ред.), които не вземат предвид как са се развили тези стратегии, пише редакторът Марк Чепмиън в материал за Bloomberg.

Да вземем предвид неотдавнашния провал на търговските преговори между САЩ и Канада. Белият дом подходи към срещите не толкова като към преговори между двама партньори, колкото като усилие за налагане на десятък от васал. Тръмп представи решението си да промени договорените преди това условия за търговия между двете страни като поправяне на грешки от миналото. Но в действителност това е част от нещо много по-дълбоко – усилието на САЩ да гарантират икономическите си интереси и физическата сигурност в Западното полукълбо по-скоро чрез принуда, отколкото чрез съюзи и мека сила.

Това е допълнително подкрепено от идеология, според която САЩ имат естествено право да поправят отклонения според Тръмп и неговите поддръжници от геополитическата история. Така Гренландия естествeно трябва да принадлежи на САЩ и вече щеше да е така, ако не са били някои абсурдни американски решения в края на Втората световна война. Канада не е истинска държава, а по-точно е 51-вият щат на САЩ. Мексиканският залив всъщност винаги е бил Американски залив, а сега и езерото Онтарио е езерото Америка. Ако се вярва на премиера Марк Карни защо са се провалили преговорите между САЩ и Канада, причината е в искания на Вашингтон в последния момент да диктуват местните езикови политики на Канада и да разрушат автомобилното ѝ производство.

Всичко това напомня за политики, които Путин използва от средата до края на първото десетилетие от 21-ви век. Във вижданията на Кремъл за света Беларус, съвременен Казахстан (в сегашните му граници) и Украйна не са истински държави, а исторически отклонения, създадени от болшевиките. И подобно на „Доктрината Дънро“ на Тръмп за Северна и Южна Америка, всички страни в т. нар. близка чужбина на Москва трябва да се подчиняват на нейната воля. Те нямат право да свързват икономиките си, още по-малко политиките си в областта на сигурността, с различна от Русия страна, тъй като тя е велика сила, а те не са.

Позицията на Русия за Украйна вероятно е пресилено сравнение с виждането на Тръмп за Канада, тъй като то подсказва бъдеще, в което американски танкове пресичат границата, а американски пилоти и ракетни екипажи взривяват канадски градове. Но това е само най-лошият сценарий за политиките на принуда, които насочват към напрежение, когато по-слабите държави са принудени да се изправят пред своите зависимости. Вместо да ги застави да се подчинят, принудата по-често има обратния ефект, като ги подтиква да разнообразят мерките си за сигурност и търговията си.

Натискът върху Киев да приеме васалния си статут също първоначално беше основно икономически, като включваше спорове за цените на природния газ през 2006 и 2008-2009 г., намеса в изборите и фактическо ембарго върху търговията. Русия заяви и цивилизационното си право да определя езиковите закони в Украйна. А когато подкупите и сплашванията не дадоха резултат за запазване на приятелските режими на власт, Москва започна да заявява териториални претенции, започвайки с Крим. Нужни бяха почти две десетилетия, за да се стигне до открито нашествие, а междувременно украинският износ към и внос от Русия намаляха съответно до 5,1% и 8,4% през 2021 г. спрямо 24% и 42% през 2000 г., когато Путин дойде на власт.

Спад на търговията – делът на Русия в търговията с избрани съседни страни, 2021 спрямо 2000 г. Графика: Bloomberg LP

Може би е по-лесно да видим паралелите със САЩ/Канада в случващото се сега между Армения и Русия, която започна да забранява вноса на избрани продукти (по санитарни причини) в отговор на усилията на арменския премиер Никол Пашинян да прекрати почти пълната зависимост на страната си от Москва. Той вече замрази участието на Армения в руския еквивалент на НАТО - Организацията на Договора за колективна сигурност, през 2024 г. Миналата седмица парламентът прие нова правителствена програма за 2026-2031 г., която за първи път не посочва Русия като стратегически партньор.

Пашинян, който спечели преизбиране с голямо мнозинство през юни, заяви миналата седмица, че правителството му ще кандидатства за членство в Европейския съюз „в близко бъдеще“ и че след това ще организира референдум за одобряване на решението. Той работи също така за нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция въз основа на подкрепяния от САЩ Път на Тръмп за международен мир и просперитет, който в крайна сметка може да стане част от коридор, осигуряващ енергийни ресурси за Европа, заобикаляйки Русия и Иран. Кремъл не е доволен. Той настоява Армения да проведе референдум за ЕС до декември и да се изправи пред болезнените последици, до които ще доведе това, включително загуба на достъп до руските пазари.

Официални представители на Москва са възмутени, че Армения (заменете я с Украйна, Грузия или Молдова, ако искате) се опитва да извлече ползите от интеграцията с ЕС, като в същото време се радва на членство в еквивалента на Русия – Евразийския икономически съюз. Намекът е, че страните трябва да избират между търговски партньори, не когато се присъединят към ЕС – това може никога да не се случи, а преди това. Не е нужно това да е източник на конфронтация, но най-вероятно ще бъде.

Ироничното е, че дълго време Армения беше примерът за покорен руски съюзник. Търговията между двете страни нарасна между 2000 и 2021 г., вместо да намалее като търговията със страните, които имаха обтегнати отношения с Москва. Сега Пашинян почти предизвика Путин да изключи Армения от Организацията на Договора за колективна сигурност, към която страната се присъедини като учредител през 1992 г. Надеждата по това време беше, че заедно с предоставянето на права за разполагане на военни бази на Русия членството ще гарантира трайния контрол на Ереван над Нагорни Карабах, анклав на Азербайджан. В резултат на това Азербайджан и Турция затвориха границите си, като направиха Армения напълно зависима от Русия във военно и икономическо отношение. Но когато Азебрайджан си върна анклава през 2023 г., a Армения очакваше защита от Русия, но очакването не се оправда. Оттук и опитът сега за диверсификация.

Това е модел на принуда, който Русия приложи върху почти всички бивши съветски републики, които оспориха изключителното ѝ право да оказва влияние.

Той не проработи. Руснаците не живеят по-добре благодарение на него. Държавата им не спечели влияние в резултат на това. Напротив, Путин пропиля огромната мека сила чрез търговия, език и обща история, на която Русия се радваше през 1991 г., след като позволи рухването на бившия Съветски съюз, вместо да воюва за запазване на империята си.

Ако постсъветска Русия се беше отнасяла към съседите си като към партньори и съюзници, както и към легитимни икономически конкуренти, сега тя можеше да има по-голям дял от търговията с по-богати партньори, които никога не са искали да бъдат принуждавани да избират. Това беше геният на следвоенния план „Маршал“ на Америка, който се стремеше да развие проспериращи съюзници, с които да търгува в Европа, вместо само да ги контролира и принуждава. Вместо това Русия започна да подкрепя сепаратистки движения в бившите съветски съседни страни, за да спечели влияние, да използва енергията, транспорта и други зависимости като заплахи и в крайна сметка, в два случая до момента, да предприема нашествия с малка полза и огромни разходи.

Русия има някои извинения, включително липсата на средства за подход в стила на плана „Маршал“ и история на сухопътни нашествия, която създаде дълбока култура на параноя в областта на сигурността. Тръмп няма такава история. Изборът му да възприеме наръчника на Москва е непредизвикана грешка, която вече унищожава американски съюзи и принуждава зависими страни в Северна Америка и Европа да намаляват зависимостта си от САЩ за пазари и сигурност. Това не е печеливш модел.