Французите ще трябва да работят до 64-годишна възраст

Еманюел Макрон отлагаше този ден дълго време. Всъщност френският президент искаше да се заеме със спорната пенсионна реформа още през първия си мандат, след това се появиха „жълтите жилетки“, а след това и коронавирусът. Представянето на плановете за реформи беше отложено и през втория му мандат. Представянето, което министър-председателят Елизабет Борн направи във вторник, всъщност трябваше да се състои през декември. Но тогава се оказа, че все още има нужда от координация с опозиционните партии, а и трябваше да се играе финал на Световното първенство по футбол.

Сега френското правителство обяви плановете си за реформа на пенсионната система. Преди всичко французите трябва да работят по-дълго в бъдеще. Пенсионната възраст, която досега беше 62 години, постепенно ще бъде увеличена до 64 години до 2030 г. Освен това периодът на внасяне на вноските ще се увеличава по-бързо. По-ранна реформа вече предвиждаше, че от 2035 г. французите ще получават пълни пенсионни обезщетения само ако са работили поне 43 години. Това ще се прилага от 2027 г. нататък, предават DPA и Bloomberg. 

Минималната пенсия се увеличава от 980 на 1200 евро

Лицата, които са започнали работа на особено ранна възраст, ще могат да се пенсионират по-рано, без да им се правят удръжки. Например, тези, които са започнали работа на 16-годишна възраст, ще могат да се пенсионират с пълни пенсии на 58-годишна възраст. В дългосрочен план правителството планира да премахне специалните разпоредби за служителите в някои сектори, включително в парижката транспортна компания RATP. Това обаче би трябвало да засегне само бъдещите, а не настоящите пенсиониращи се. Макрон и неговите министри искат също така да увеличат минималната пенсия от 980 на 1200 евро.

"Наясно съм, че промяната на пенсионната ни система поражда въпроси и опасения", заяви министър-председателят Борн на пресконференция в Париж. "Днес представяме план за баланс на нашата пенсионна система, план за справедливост, план, който носи социален напредък". 

Пенсионната реформа се смята за най-важния и най-спорния проект на втория мандат на Макрон. В продължение на седмици синдикатите и опозиционните партии водят кампания срещу това, което планират президентът и неговото правителство. Според проучванията мнозинството от французите са против реформата. От друга страна, правителството твърди, че мерките са необходими, за да се предотврати дългосрочен дефицит във финансирането на пенсиите. „Това е факт, с който всички са наясно. Броят на хората, които плащат вноски, намалява в сравнение с броя на хората, които получават пенсии", заяви премиерът Борн във вторник.

В предизборната си програма Макрон все още се застъпваше за увеличаване на пенсионната възраст на 65 години. Фактът, че сега правителството се стреми към 64, е отстъпка пред опозицията, най-вече пред консервативните републиканци. Друга отстъпка е решението на правителството да увеличи минималната пенсия не само за бъдещите, но и за настоящите пенсионери. Лидерът на Републиканската партия Ерик Кьоти наскоро обяви, че ще гласува за „справедлива реформа", но постави тези две точки като условие за това.

Осигуряването на тази подкрепа ще даде на Макрон достатъчно голямо мнозинство в парламента, за да избегне използването на спорния член от конституцията, наречен 49.3, който позволява приемането на законопроекти без гласуване.

„Моето правителство пристъпва към тази реформа с желанието да постигне споразумения и да си осигури мнозинство в Националното събрание", каза Борн.

Дали консервативните депутати действително ще подкрепят реформата, ще стане ясно през следващите седмици. През февруари Народното събрание ще обсъди закона. Тъй като след парламентарните избори миналото лято Макрон и неговото правителство вече не разполагат с абсолютно мнозинство, те зависят от гласовете на други политически лагери.

Ако в крайна сметка мнозинството гласува против реформата, правителството все още ще разполага с противоречивия параграф 49-3 от френската конституция. По този начин то може да приеме закона, без да се налага той да минава през парламента. Това обаче вероятно ще засили недоволството на опозицията и синдикатите. Във вторник вечерта осемте най-големи френски синдикати призоваха за първа стачка на 19 януари.

Играта през 2023 г. идва в труден момент за френската икономика, която се бори с нарастващите цени на електроенергията и с инфлацията, която тежи на домакинствата и бизнеса.

Публичните финанси също са подложени на напрежение след огромните разходи по време на пандемията и енергийната криза. Според френския Консултативен съвет по пенсиите, без промени в пенсионната система, само тя ще регистрира годишен дефицит в размер на 0,8 % от годишното икономическо производство през следващите 10 години. Това ще се случи в момент, когато правителството се стреми да отдели повече средства за инвестиции в промишлеността и екологичния преход.

Още контекст

Макрон вече оттегли друго предложение за пенсионна реформа през 2020 г. след месеци на демонстрации и стачки. Тогава той се позова на пандемията на коронавируса.

Реформата през 2023 г. се случва в труден момент за френската икономика, която се затруднява да се справи с нарастващите цени на електроенергията и с инфлацията, която тежи на домакинствата и бизнеса.

Публичните финанси са подложени на напрежение и след огромните разходи по време на пандемията и енергийната криза. Според френския Консултативен съвет по пенсиите (Pensions Advisory Council) без промени в пенсионната система само тя ще регистрира годишен дефицит в размер на 0,8 % от годишното икономическо производство през следващите 10 години. Това ще се случи в момент, в който правителството се стреми да отдели повече средства за инвестиции в промишлеността и екологичния преход. 

В стремежа си да постигне консенсус Борн се отказа от предложението, което Макрон първоначално изтъкваше по време на предизборната си кампания, за увеличаване на минималната възраст за пенсиониране на 65 години. За да се постигне целта за финансово равновесие, тя заяви, че вместо това правителството ще ускори прилагането на предишна основна реформа, която постепенно увеличава минималния брой години на вноски до 43. Възрастта, на която хората могат да се пенсионират с гаранция за пълна пенсия, няма да бъде променена от 67 години.  

Премиерът каза също, че правителството ще направи други промени, за да гарантира, че около 40% от хората все още могат да се пенсионират по-рано от 64 години, включително тези, които са започнали да работят млади или страдат от лошо здраве поради работата си.