Shein и Temu, a не автомобилните компании, се превръщат в двигател на петрола

Ако се заслушате в думите на мениджърите на петролни компании, бихте си помислили, че китайските шофьори и самолетни пасажери идват на помощ на петролния пазар, търсещ посока.

Понижаването на перспективите за електрическите превозни средства е достатъчно сериозно, за да не стигне потреблението на петрол върха си преди 2030 г., заяви изпълнителният директор на Vitol Ръсел Харди на индустриалната конференция CERAWeek в Хюстън миналия месец. Групата, която има най-малко доверие на тези бичи приказки, е изненадваща: петролни ръководители от Китай, пише редакторът на Bloomberg Дейвид Фликинг.

Електрическите превозни средства ще пренасочат над 20 млн. метрични тона търсене на суров петрол тази година, което се равнява на 10% от потреблението на бензин и дизел в страната, посочва Лу Жуцюен, президент на държавния Институт за икономически и технологични изследвания към China National Petroleum Corp. Същата цифра от 20 млн. тона бе повторена от Дун Джао, главен изпълнителен директор на най-голямата рафинерия – China Petroleum & Chemical Corp. (Sinopec), който прогнозира, че китайското търсене няма да расте след 2026 г.

Най-добрият начин да се разбере това очевидно противоречие е да си припомним, че потреблението на петрол в най-големия източник на емисии в света в наши дни не е свързано толкова с GM и Toyota, колкото с Shein и Temu – защото се задвижва от химикали, а не от превозни средства. Ако потреблението на петрол в Китай расте, причината е, че страната агресивно премества нефтохимическия си сектор на континента, измествайки търсенето, което преди беше обслужвано от внос от Япония, Южна Корея, Персийския залив и Европа.

Последиците за климата могат да бъдат значителни. Подобен ход не увеличава непременно потреблението и последващото замърсяване; в крайна сметка може да не направи нищо повече от това да премести местоположението на съоръженията за обработка.

Освен това петролните горива трябва да бъдат изгорени, за да бъдат използвани, незабавно отделяйки емисии в атмосферата. Нефтохимикалите обаче са склонни да държат въглерода си заключен в молекулярните си структури. Макар да са всичко друго, но не и беземисионни, петролната промишленост, преминаваща от горива към химически суровини, вероятно ще доведе до спад на емисиите дори преди върха в използването на течни горива.

Да вземем малките, частни химически заводи в провинция Шандун, които са специализирани в производството на дизел за камиони, влакове и генератори. Темпът на работа през последните седмици е най-бавният, извън пандемичните ограничения, от 2016 г. насам.

Това няма смисъл в свят, в който китайските пътувания се увеличават, но напълно съответства на това, което всъщност се случва през последните години, където нов вид частни рафинерии като Rongsheng Petrochemical и Hengli Petrochemical харчат милиарди за изграждане на заводи специализирани в химикали, а не в бензин и дизел.

Приблизително 90% от увеличената жажда на Китай за петрол между 2021 и 2024 г. идва от химическите суровини LPG, етан и нафта, според Международната агенция по енергетика (МАЕ). Бензинът и дори реактивното гориво и керосинът едва се увеличават.

Допълнителният китайски производствен капацитет за ключовите химически суровини на етилен и пропилен между 2019 и 2024 г. ще надхвърли това, което в момента съществува в Европа, Япония и Южна Корея общо, отбелязва анализаторът на петролния пазар на МАЕ Кийран Хийли в коментар през декември миналата година. „Световното търсене на петрол, без да се включват нефтохимическите суровини, остава по-ниско в сравнение с 2019 г. и е нараснало слабо от 2017 г.“, пише той.

В исторически план нефтохимикалите са били изключение от общия стремеж на Пекин да бъде самодостатъчен при основните суровини, но новите заводи, изграждани от Rongsheng, Hengli и дори международни играчи като BASF, променят тази картина. В резултат на това традиционните търговски дефицити при повечето петролни деривати надолу по веригата се превръщат в значителни излишъци.

Само производството на синтетични влакна в Китай се е увеличило с 21 млн. метр. тона между 2018 и 2023 г. – достатъчно, за да се създадат повече от 100 млрд. тениски годишно. Ако търсите обяснение за забележителната устойчивост на „китайското търсене на петрол“, по-добре е да погледнете световното потребление на пластмасови продукти и евтини дрехи от Shein Group и Temu, собственост на PDD Holdings, а не поведението при пътуванията.

Изглежда няма недостиг на търсене на този фронт: печалбата на Shein нарасна до 2 млрд. долара през 2023 г., а стоки за 45 млрд. долара стоки са продадени чрез сайта, съобщи Financial Times, позовавайки се на документ за финансиране преди планираното IPO.

Ключов въпрос за посоката на глобалния климат е как реагира останалият свят сега. Ръководителите, управляващи нефтохимически съоръжения извън Китай, са изправени пред пренаситени пазари, които изтриват маржовете им на печалба. През ноември ЕС наложи антидъмпингови мита върху китайски продукти, произведени от PET, вида пластмаса, получена от полиетилен, която се използва за бутилки.

Indorama Ventures, тайландският химически бизнес, който е и най-големият производител на PET пластмаса в световен мащаб, ще отдели две от най-печелившите си звена и ще преструктурира бизнеса си, за да се справи с „фундаменталните дългосрочни промени на световните химически пазари“ на фона на пониженото китайско търсене, обяви компанията по-рано този месец.

В Европа конкуренцията от притока на евтини китайски продукти през последните месеци е проблем за производителите на химикали наравно с изчезването на евтиния руски газ като суровина. „Виждаме, че вносът от Китай идва в порядък, както никога досега“, каза председателят на BASF Мартин Брудермюлер по време на разговор с инвеститори миналия месец.

В момента заводи извън Китай все още работят и произвеждат продукти на загуба с надеждата, че световното потребление на пластмаса в крайна сметка ще навакса. Няма гаранция кога или дори дали това ще се случи. Ако глобалният химически сектор капитулира пред приливната вълна от полимери, изтичащи от Китай, и спре, скокът на търсенето през 2024 г. може да изглежда като последен дъх на петрола, преди да настъпи спад.