fallback

Индивидуалният въглероден отпечатък – всеки носи отговорност за климата

Лицемерно е когато човек говори за необходимостта от свиване на нивата на емисиите, а неговите лични остават високи

22:35 | 12.08.22 г. 4
Автор - снимка
Създател

Изминаха почти две десетилетия, откакто петролният гигант BP пусна калкулатор, за да помогне на потребителите да разберат всички начини, по които въглеродът се промъква в живота им - от пътуването до работа до купуването на храна. PR кампанията беше изключително успешна: тя популяризира самата идея за индивидуален „въглероден отпечатък“, пише Bloomberg.

Първото десетилетие на новия век обърна фокуса към отчетността по отношение на климата. Тогава ураганът „Катрина“ наводни Ню Орлиънс, поставяйки изменението на климата на преден план и в центъра на най-големия източник на емисии и най-голямата икономика в света. Бившият вицепрезидент на САЩ Ал Гор създаде своя филм, спечелил „Оскар“ - „Неудобна истина“ - като имаше силен натиск за приемане на законодателството за климата в Конгреса (то се провали през 2010 г.). Днес рамката на индивидуализирания въглероден отпечатък е навсякъде: благодарение на ефекта на кампании като тази на BP (която все още съществува).

Поставянето на потребителския избор в центъра на климатичните резултати помогна на компаниите за изкопаеми горива да изглеждат „по-скоро като част от решението, отколкото като част от проблема“, коментира Дънкан Мейзел, директор на активистката кампания Clean Creatives, която притиска рекламодателите да прекъснат връзките си с компаниите за изкопаеми горива.

„Мисля, че можете да гледате на това като на начин BP и петролната индустрия като цяло да се опитват да вземат част от тази наистина интензивна енергия и инерция към действия в областта на климата и да ги насочат по начин, който няма да повлияе на крайния резултат”, изтъква той.

Днес, както и преди 20 години, системните и широкомащабни действия, като правителствата, които приемат агресивни климатични политики и компаниите, които се отказват от изкопаемите горива, са най-важният начин за борба с изменението на климата. Но фактът, че Big Oil популяризира идеята за индивидуална отговорност, не означава, че няма никаква истина в идеята, че хората могат да променят нещата. Фалшивата дихотомия е в мисленето, че отговорът е едното или другото.

„Отговорността е на всеки човек и на всяка институция“, изтъква Майк Бърнърс-Лий, професор по околна среда в Ланкастърския университет, Великобритания. „Като индивиди, въпросът, който трябва да си задам, е: Какво мога да направя, за да помогна за създаването на условията, при които светът е способен на голямата системна промяна, от която толкова спешно се нуждаем?“.

Един голям лост представлява избирането на политици, които приемат изменението на климата сериозно. „Друг, ако можете да си го позволите, е да харчите парите си за по-екологични продукти и услуги. В допълнение към намаляването на вашите лични емисии, това помага за нормализиране на използването на такива стоки във вашата общност“, изтъква Бърнърс-Лий.

Нещо повече, покупателната способност изпраща послание към бизнеса, че вие подкрепяте инвестициите им в благоприятен за климата свят. Има дори проучване на общественото мнение в подкрепа на това. „От години се питаме: „Бихте ли възнаградили или наказали компаниите за техните действия?“, казва Антъни Лейзеровиц, директор на Програмата на Йейлския университет за комуникация относно изменението на климата, чийто екип е идентифицирал нарастваща потребителска база, която възнаграждава и наказва компаниите за техните действия или бездействия по отношение на изменението на климата.

Още повече хора биха искали да направят това, но не знаят как, подчертава Лейзеровиц,. „Когато попитахме „Защо не го направите?“, отговорът номер едно е: „Не знам кои компании да награждаваме или наказваме“, посочва още той.

Предприемането на индивидуални действия също дава повече власт на хората, настояващи за системна промяна.

„Ние сме лицемери, ако просто водим начин на живот с високи емисии, докато говорим за необходимостта от спиране на емисиите на въглероден диоксид“, коментира от своя страна Джон Кук, научен сътрудник в Изследователския център за комуникация на климатичните промени към университета „Монаш“. „Това намалява нашата ефективност като пратеници, защото не сме последователни“, добавя той.

Последните изследвания добавят нова тежест към значението на индивидуалната отговорност за климата. Потребителите в богатите страни, особено свръхбогатите, толкова непропорционално влияят на действията за изменението на климата, че техните лични решения имат глобални последици.

Разрешаването на климатичната криза няма да се случи, освен ако всички – включително големите компании за изкопаеми горива – не намалят собствения си отпечатък. Но индивидуалните действия, както се изразява Кук, са „едно парче“ от пая. И това е парчето, което може да контролирате.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 23:39 | 13.09.22 г.
fallback
Още от Екология и ESG виж още