fallback

„Устойчивият потребител“ мисли за бъдещето

Въпреки това разчитането само на „невидимата ръка на пазара“ няма да помогне за постигането на кръговата икономика 

08:30 | 15.11.22 г.

„Устойчивият потребител“ вече е и в България, той има изисквания от бизнеса и наказва компаниите с порочни практики. Въпреки това ако разчитаме само на „невидимата ръка на пазара“, няма да стигнем далеч с развитието на кръговата икономика. Това са част от заключенията на участниците във форума „Tech 21: Кръгова икономика“, организиран от Bloomberg TV Bulgaria, част от Investor Media Group (от която част е и Investor.bg). 

„Ние познаваме екологичните проблеми, имаме решенията, но тези решения трябва да станат по-системни, по-обхватни и да задължим и бизнесите, и домакинствата, и обществото като цяло да се придържа към тези политики - да го направи даже ценност, а не продукт на сметката „разход-полза", коментира проф. д. ик. н. Димитър Канев от ВСУ "Черноризец Храбър" темата. 

Обществото у нас узрява в последните години за необходимостта да сменим икономическия модел в посока на въглеродно неутралната икономика. „Ако има някакви негативни емоции и отношения, те по-скоро са свързани с факта, че част от бизнеса трябва да направи някои много сериозни промени през следващите години, а всички знаем, че промените струват пари, необходими са усилия“, каза от своя страна Диана Димитрова, представител на екологичната организация WWF. 

Според нея има много екологични ползи от преминаването от линеен към кръгов модел на икономика. Димитрова обясни, че когато се ползват по-малко ресурси, това в по-малка степен нарушава природните екосистеми; в по-малка степен уврежда биоразнообразието; използва се по-малко вода; намаляват се токсичните емисии във въздуха, във водата, в почвите.

„Има тенденция, при която хората са търсещи – искат да знаят какво има в продуктите; искат да знаят как се случват нещата. Новият потребител знае за климатичната криза, знае и за алтернативите“, коментира от своя страна Стойчо Наков, основател на Eco Switch и собственик на Station zero - първият zero waste магазин за наливни продукти в България. 

Според него е възможно да има успешен бизнес модел, базиран с грижата към околната среда иотбеляза, че идеята за компанията се ражда от собствените потребности на неговото семейство.„Стартирахме с идеята да помагаме на хората, да го направим лесно и да им дадем алтернативите, които са им нужни... Веднага усетихме подкрепата от хората и различни екологични организации, с които все още си партнираме“.

Той добави, че основните принципи на живота с нулев отпадък са пет – да се откажем от отпадъците, които не са ни нужни – допълнителна найлонова торбичка, например; да намалим потреблението; да използваме повторно, когато е възможно; да рециклираме; компостираме.

Според професор Канев преходът към кръгова икономика е нужен не защото има генераленпроблем с функционирането на икономиката като система. „Ресурсите ни винаги са били ограничени, отпадъците винаги са били икономически злини. Сега това се засилва и естествената реакция е, че цените на ресурсите се увеличават и всеки разумен бизнес ще тръгне да използва по-малко ограничени ресурси, повече възобновяеми ресурси, грижи се за рециклирането на отпадъците, а това е същността на кръговата икономика и ние сме принудени да вървим към нея от невидимата ръка на пазара“. 

И в същото време предупреди, че разчитането само на невидимата ръка на пазара няма да ни отведе далече заради три основни проблема - фактът, че много от ресурсите са подценени или дори безплатни и то от ограничените ресурси, фактът, че ако искаме да имаме резултат, то ние не трябва да гледаме само индивидуалното действие, а трябва да настояваме за колективни действия и нуждата от промяна на потребителското поведение. 

„Не е интелигентно да плащаш за пълни депа, а за празни. Не е интелигентно да плащаш за пълни болници, а за празни. Не е интелигентно да даваш пари за образование чрез институциите, а е добре студентите, бизнесът да дават пари за образование. Не е интелигентно да правиш електрически автомобили, а да произвеждаш ток с въглища. На практика това означава, че автомобилите работят на въглища. Не е интелигентно да оставиш правителството без надзор и тук дори не говоря за корупция. Когато оставиш някой да харчи чужди пари, не ги харчиш по най-разумния начин и за това трябва обществен контрол", каза още проф. Канев. 

„Това са принципи, които могат да ни водят към живот, който драстично намалява отпадъците, но в същото време не можем да бъдем абсолютно перфектни, не това е целта, която търсим“, каза Наков.

По подобен път е поел и алиансът Renault-Nissan-Mitsubishi, който по думите на старши вицепрезидента Филип Брюне целѝ до три-четири години да завърши процеса на кръгова икономика.  

„Кръговата икономика едва сега започва. Много хора говорят за нея, но тя ще се случи наистина, когато автомобилните батерии наистина достигнат до втория си цикъл и започнем реално да ги рециклираме. Ние сме един от пионерите, защото произвеждаме електромобили от дванадесет години, но и ние едва започваме да се занимаваме с рециклиране и тепърва ще се учим как да го правим“, призна французинът. 

Технологични решения могат да помогнат за намаляване на цените на EV, смята Брюне, добавяйки, че компаниите няма как да влияят на цените на суровините. Едно такова е да се премахне кобалта от батериите за електромобили, например, или да се оптимизира размера на батерията.

Хибридните двигатели са поне толкова устойчиви, колкото двигателите с вътрешно горене, убеден е Брюне. Що се отнася до батериите, тези в колите на компанията, пуснати преди десет години, все още се представят добре.

Най-големите пречки пред наличието на изцяло рециклиращ се електромобил са качеството и цената на вторичните суровини. При някои от тях има сериозни проблеми с техническите параметри – те невинаги отговарят на изискванията, за да бъдат влагани в автомобили. Голямо предизвикателство са и клетките на батериите, защото днес има огромен ръст на продажбите на електромобили, но много малко стари батерии, готови за рециклиране. Има нужда от по-добро снабдяване на пазара. Това мнение пък изказа д-р Томас Бекер, вицепрезидент на BMW Group. 

По думите на Бекер при електромобилите са необходими специални усилия за намаляване на въглеродните емисии и поглъщането на ресурси. Той посочи, че един от начините за преодоляване на това предизвикателство е кръговата икономика – използването на рециклирани материали.

Като пример мениджърът даде алуминия и обясни, че при употребата на рециклиран алуминий се спестяват 80% от емисиите в сравнение с новодобития. „Има една дълга пропаст между нуждата от материал и появата му като нова суровина“, изтъкна обаче експертът. 

Естественият път на бизнеса, подложен на натиска на съвременните предизвикателства, е да се инвестират все по-големи бюджети във все по-смислени проекти, които истински да променят ситуацията у нас. „А лидерството в бизнеса и лидерството в ESG политиките вървят заедно“,  отбеляза от своя страна Кремена Георгиева, Мениджър „Корпоративни комуникации“ на Kaufland България. 

По думите ѝ лидерството на пазара изисква и огромен ангажимент към обществото, клиентите и света, в който живеем, и зелените теми се вписват естествено в нашия бизнес модел. 

„Работим непрекъснато в посока да надграждаме темите, които са свързани пряко с нашата дейност. Конкретните цели, по които работим са свързани с намаляване на въглеродния отпечатък, намаляване на пластмасата, увеличаване на дейностите, които извършваме под формата на реален ангажимент в обществото, в което реализираме бизнеса си“. 

„Познаваме екологичните проблеми, имаме решенията, но тези решения трябва да станат по-системни, по-обхватни и да задължим и бизнесите, и домакинствата, и обществото като цяло да се придържа към тази политика, да го направи даже ценност, а не продукт на сметка "разход-полза", обясни още от своя страна Канев. „Това е дългосрочен процес, но стъпките трябва да се направят днес, обаче интелигентно".

Димитрова пък коментира и Националната стратегия за преход към кръгова икономика 2022-2027 г. Според нея в програмата има ценни насоки, които ще помогнат на бизнеса. Сред тях тя изтъкна създаването на информационен център за малките и средни предприятия, така че да научат какви са изискванията, достъпните линии на финансиране, технологиите и практиките, които се прилагат в света.

Друг положителен пример от стратегията, по думите на госта, е създаването на единна система за икономическа симбиоза, в която отпадъците от различните индустрии ще бъдат посочени като химичен състав, характеристики, така че да е по-лесно на различните компании да обменят ресурси.

Енергийната криза е катализатор, а клиентите нямат нужда от дълго убеждаване, за да вземат решение за намаляват енергийната си консумация. Това каза от своя страна Станислав Станев, технически директор на "Веолия" България. 

„Веолия" си е поставила за цел да бъде световен шампион по екологична трансформация. „Имаме няколко стълба в стратегията, които вярваме, че ще ни доведат до това място. Първият стълб е да сме в услуга на нашите клиенти, които все повече се борят с климатичните промени. Виждаме в ежедневието, че те стават все по-предизвикателни. Другата тема е ускоряването на декарбонизацията, защото много от градовете, индустрията имат за цел това да имат нулев въглероден отпечатък и за това нашата експертиза е много ценна". 

"Вторият стълб е да предотвратяваме замърсяването на водата, почвите, въздуха, в което имаме водещи технологии". 

Третият е свързан с ресурсите, защото ресурсите от вода, от енергия са все по-ограничени, но за индустрията ресурсите от редки метали се явяват ограничителния фактор и, използвайки ги повторно - водата, или енергията, или метали, които успяваме да рециклираме и да използваме отново в дейността - подпомагаме дейността на индустриалните клиенти за това да бъдат по-конкурентоспособни и ефективни, обясни събеседникът.

Всички гости от събитието "Tech 21 Кръгова икономика" може да гледате тук.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:09 | 15.11.22 г.
fallback
Още от Екология и ESG виж още