fallback

Изменението на климата може да струва на Германия до 900 млрд. евро до 2050 г.

Тенденцията крие огромен потенциал за щети, чиито последици могат да струват скъпо на германската икономика

14:44 | 06.03.23 г. 3
Автор - снимка
Създател

Експертите отдавна предупреждават за нарастващите рискове, дължащи се на глобалното затопляне, което в Германия се проявява особено ясно в проливните дъждове, наводненията, горещите вълни и сушите.

От началото на хилядолетието насам общите щети, причинени от екстремни метеорологични явления в Германия, възлизат на 145 млрд. евро. Но ситуацията може да се влоши още повече, става ясно от заключението на проучване, поръчано от Федералното министерство на икономиката и опазването на климата. 

Проучването на Института за изследване на екологичната икономика (IÖW), Gesellschaft für Wirtschaftliche Strukturforschung (GWS) и Prognos AG определя количествено разходите при различни сценарии. В зависимост от степента на глобалното затопляне експертите изчисляват икономически щети в размер от 280 до 900 млрд. евро между 2022 и 2050 г.

Не всички щети могат да бъдат определени количествено. Освен това ще има увреждания на здравето, както и смъртни случаи от горещините и наводненията и загуба на биоразнообразие.

„Изменението на климата вече има тежки икономически последици, които днес могат да нараснат значително", казва държавният секретар по икономическите въпроси Щефан Венцел (Зелени). „Всяко евро, инвестирано в опазването на климата, намалява икономическите разходи, които могат да възникнат в бъдеще поради екстремни метеорологични явления“. 

За да се намали финансовото въздействие на климатичната криза, германското правителство работи по „Закон за адаптиране към климата". „Последиците от климатичната криза се отразяват значително на благосъстоянието в Германия", заяви държавният секретар по околната среда Кристиане Роледер (Зелени).

Според нея инвестициите в амбициозна защита на климата и предпазливото адаптиране към него са от решаващо значение за повишаване на устойчивостта и адаптивния капацитет на екосистемите.

Германия не може да се спаси сама

Икономистът Хубертус Бард от Institut der deutschen Wirtschaft (IW) също вижда спешна необходимост от действия: „С опазването на климата трябва да помогнем на глобалния климат, с мерките за адаптация можем значително да намалим разходите за климатичните въздействия", казва той пред Handelsblatt.

„Германските усилия за опазване на климата носят малко ползи, когато става въпрос за избягване на щети в Германия. Ще са необходими и двете: глобални усилия за опазване на климата и местни мерки за адаптиране към променящия се климат“.

Като цяло възприетите щети са предимно преките щети, свързани с изменението на климата, като например разрушени от наводнения къщи, мостове или пътища. Икономическите разходи, върху които се фокусира проучването, обаче надхвърлят чистото възстановяване.

В своите сценарии авторите отчитат например и допълнителните тежести, дължащи се на ограничени производствени възможности или прекъснати вериги за доставки. Екстремните метеорологични явления в чужбина също са от значение за германската икономика. Ето кои сектори са особено засегнати:

Промишленост и търговия

За промишлените и търговските предприятия екстремните метеорологични условия означават: възможни щети по сгради, производствени халета или производствени съоръжения, както и производствени загуби. Това може да доведе до „трайно отслабване на националната икономика", предупреждават авторите. От друга страна, ремонтът на повредените сгради дава „импулс на икономиката" чрез инвестиции в строителството, казват те.

Периодите на горещини и суша също застрашават безпроблемното производство. Ако е много горещо, служителите обикновено работят по-малко продуктивно. Освен това промишлеността и търговията зависят от безпроблемното движение на стоките и доставките на суровини и междинни продукти. 

Търговия

По отношение на суровините и междинните продукти Германия е зависима от държави, които могат да бъдат силно засегнати от последиците от изменението на климата. Според проучването това са Бразилия, Виетнам, Индия, Южна Африка и Тайланд.

Важни стокови групи са селскостопанските продукти, рудите, храните и фуражите за животни (Бразилия), оборудването за обработка на данни, електронните и оптичните продукти (Виетнам, Тайланд) и консумативите за автомобилната и машиностроителната промишленост (Южна Африка).

Поради последвалите и взаимозависими ефекти е трудно да се определи размерът на щетите. Въпреки това се предполага, че подобно на Германия екстремните метеорологични явления в тези държави могат да повредят производствени съоръжения или инфраструктура и по този начин да окажат отрицателно въздействие върху производствените процеси в тази държава.

Навигация по вътрешните водни пътища

Климатичните прогнози сочат, че обезводняването на реките ще става все по-често и интензивно, особено от средата на века, което може пряко да засегне вътрешното корабоплаване в Германия.

Това би имало пряко въздействие върху обема на транспорта и транспортните разходи. Непряка последица би била, ако дружествата решат да пренасочат транспорта към други видове поради нарастващата несигурност.

Селско стопанство

Горещините и сушата не само водят до загуба на добиви в селското стопанство, но и до повишаване на цените, което от своя страна оказва влияние върху хранителната промишленост и евентуално води до промени в поведението на потребителите.

Според проучването за Германия разходите, свързани с изменението на климата, за местното селско стопанство „по-скоро се определят от развитието на световните пазари".

Това означава, че ако цените на селскостопанските продукти в световен мащаб се повишат поради загубата на реколта, производството на храни ще се оскъпи и в Германия. Международната конкурентоспособност на съответните икономически сектори пък ще намалява.

Горско стопанство

Експертите очакват, че глобалното изменение на климата ще доведе до намаляване на потенциалната площ за използване на горите. За да се конкретизират последиците, проучването се фокусира в своя сценарий за разходите, както в случая със селското стопанство, върху развитието на цените за вноса, производството и площта. При изчисленията се взема предвид и фактът, че горското стопанство е тясно свързано с преработката на дървесина.

В края на краищата разходите при загуба на добив, в зависимост от тежестта на изменението на климата, са резултат от предизвиканото от изменението на климата увеличение на цените в страната и на вноса.  

Авторите твърдят, че последиците от климатичната криза вече не могат да бъдат предотвратени, но могат да бъдат овладени чрез мерки за адаптация.

Съответно икономическите разходи могат да бъдат значително намалени от 900 млрд. на 350 млрд. евро в случай на тежки климатични промени.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 14:44 | 06.03.23 г.
fallback
Още от Екология и ESG виж още