Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) вече е факт

На 16 май 2023 г. в Официалния Вестник на ЕС беше публикуван Регламент (ЕС) 2023/956 за създаване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (познат още като Carbon Border Adjustment Mechanism, съкратено СВАМ). 

Регламентът е част от пакета „EU Fit for 55“, който определя политиките на ЕС в съответствие с ангажимента му да намали своите нетни емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г. и да постигне климатична неутралност през 2050 г.

Какво представлява накратко механизмът?

Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) се отнася до вноса на продукти произведени във въглеродно-интензивни индустрии. МКВЕГ е създаден, за да защити усилията на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове в глобален аспект. 

Основните цели на Механизма са две. На първо място да се ограничи увеличението на емисиите извън границите на ЕС, чрез преместване на въглеродно-интензивно производство в страни, където политиките за борба с промяна в климата са по-малко амбициозни от тези на ЕС. Другата цел е да се предотврати увеличението на вноса в ЕС на въглеродно-интензивни продукти. 

МКВЕГ ще насърчава вноса на стоки в ЕС от бизнеси установени извън ЕС, които отговарят на високите климатични стандарти, приложими в 27-те държави членки на ЕС. Това ще осигури балансирано третиране на такъв внос и има за цел да насърчи партньорите на ЕС по света да се присъединят към усилията на ЕС в областта на климата.

Практически погледнато, МКВЕГ ще бъде своеобразен допълнителен налог върху вноса на въглеродно-интензивни стоки, като цимент, желязо, стомана, алуминий, торове, електрическа енергия, водород. Стойността на налога ще се измерва в цената на въглеродните сертификати, които вносителите на тези стоки ще трябва да закупуват.

От кога започва да се прилага МКВЕГ?

Предвидено е прилагането на механизма да започне с преходен период (от октомври 2023 г. до декември 2025 г.). По време на преходния период вносителите ще трябва да докладват емисиите, вложени в гореизброените стоки. Тази информация трябва да бъде предоставена на вносителите от техните доставчици извън ЕС. В случай, че информацията за вложените въглеродни емисии за конкретен продукт не е налична, вносителите ще имат право да използват предварително дефинирани стойности, предоставени от компетентните органи в държавата членка на вноса (напр. България).

МКВЕГ ще започне да действа с пълна сила и да оказва финансов ефект от 1 януари 2026 г. Освен декларирането на вложените въглеродни емисии, вносителите ще трябва да започнат да закупуват въглеродни сертификати, съответстващи на въглеродните емисии, които местен производител би използвал, ако стоките са произведени в ЕС.

Всички търговци ли ще могат да внасят въглеродно интензивни стоки?

През преходния период всички търговци ще могат да внасят въглеродно интензивни стоки, като при внос ще имат само задължение да декларират вложените в стоките въглеродни емисии.

След 1 януари 2026 г. внос на гореспоменатите стоки ще може да се извършва само от лица със статут на „одобрен декларатор“. Oт 31 декември 2024 г. вносителите ще имат възможност да кандидатстват за статус на одобрен декларатор. 

Лица, които нямат статут на одобрен оператор няма да могат да внасят коментираните стоки на свое име (ще могат да ги внасят евентуално чрез косвен митнически представител, който е одобрен оператор).

Какви административни задължения ще имат вносителите (одобрени декларатори) по повод МКВЕГ?

До 31 май всяка година, за първи път през 2027 г. за 2026 г., всеки одобрен декларатор следва да подава обобщена МКВЕГ декларация за въглеродните емисии във внесените стоки през предходната календарна година. 

Всеки одобрен декларатор ще разполага и със своя партида/сметка при компетентните органи, в която ще бъде длъжен да разполага към края на всяко тримесечие с определен брой закупени МКВЕГ сертификати. 

Какви са действията, които търговците следва да предприемат по отношение на МКВЕГ?

В непосредствен аспект - вносителите на продукти с висок въглероден интензитет трябва да започнат да обмислят методи за събиране и отчетност на информация за вложените въглеродни емисии във вносните продукти, така че тази информация да може да бъде декларирана при внос.

В по-дългосрочен план вносителите на такива стоки, могат да обмислят по-ефективно структуриране на веригите на доставки, съобразно произхода на внасяните стоки.

Владислав Ханджиев

Снимка: PwC България

Владислав Ханджиев е старши мениджър в PwC България с фокус върху косвените и корпоративните данъци. Има над 15 години опит в сферата на данъците. Участвал е в множество данъчни проекти за най-големите компании в България. Има магистратура по счетоводство и контрол, както и е член на Асоциацията на сертифицираните експерт счетоводители на Великобритания (АССА).

 

Валентин Божилов

Снимка: PwC България

Валентин Божилов е старши сътрудник в PwC България с фокус върху митническите услуги предлагани от компанията. Има над 10-годишен опит в сферата на митническите въпроси. Заемал е различни длъжности в Агенция ,,Митници“ и структурите на Европейската комисия. Завършил е право в Софийския университет.