Новото „черно злато“ е... биовъгленът

За повечето хора изразът „черно злато“ означава петрол - веществото, което помогна за изграждането на съвременния свят и същевременно предизвика климатичната криза. Но едно ново съкровище на пазара развълнува инвеститорите, не на последно място заради ролята, която то може да изиграе в решаването на проблема, създаден от изкопаемите горива, пише Лара Уилямс за Bloomberg.

Този доходоносен материал, наречен биовъглен, е нов метод за отстраняване на въглероден диоксид. Чрез изпичане на органични материали при изключително високи температури в отсъствие на кислород - процес, наречен пиролиза - се получава черен въглен, пълен със стабилен въглерод. По този начин CO2, който иначе би попаднал в атмосферата при разлагането на органичните вещества, се съхранява за стотици години.

Що се отнася до продажбите, покупките на директното улавяне на въздух (DAC) и биоенергията с улавяне и съхранение на въглерод (BECCS) надхвърлят тези на биовъглен. Това може да се дължи отчасти на дълготрайността. Въглеродът в биовъглена се съхранява за векове в зависимост от това за какво се използват, докато DAC и BECCS имат потенциала да съхраняват въглерод в продължение на хилядолетия.

Но светът би трябвало да е по-благосклонен към веществото. То представлява много повече доставки, което означава, че въглеродният диоксид, представен от покупката, е бил успешно отстранен и съхранен. Според CDR.fyi, платформа за данни, която следи пазара, биовъгленът представлява 86% от обема на доставките през 2024 г. Казано по-просто, ако търсите кредит за отстраняване на въглероден диоксид, който можете да използвате, биовъгленът е такъв - и то сред най-евтините.

Това все още е зараждаща се индустрия, но съоръжения в нейна полза се появяват по целия свят. Китай произвежда огромно оборудване за пиролиза, а нов стартъп, наречен Residual, има за цел да развие мащабно производство на биовъглен, започвайки от Бразилия - страна, в която индустриите от селското стопанство до хартиените фабрики произвеждат много биогенни отпадъци. Дания дори е разработила национална стратегия за биовъглена.

Най-голямото съоръжение, което се изгражда във Великобритания, е в сътрудничество между компанията за климатични технологии A Healthier Earth и германския производител Pyreg GmbH, които ще произвеждат 9000 метрични тона от новото „черно злато“. Но в момента в националната индустрия преобладават по-малките самостоятелни предприемачи: от Restord Ltd, пилотен проект, създаден от Том Превит в Корнуол, който може да произвежда 40 тона биовъглен, които премахват близо 100 тона чист CO2 годишно, до проект на общината в Шропшър, чрез който ще се произвеждат до 900 тона биовъглен годишно с помощта на машини, разработени в семейна ферма в Уелс.

Когато говорим с хората, които стоят зад проектите в Обединеното кралство, става ясно защо всички се надпреварват да завземат част от пазара. Както казва един от разработчиците, биовъгленът е като лука - нещо с много пластове.

За съвета той предлага метод за улавяне на въглерода, който същевременно е финансово жизнеспособен. В резултат на производството на биовъглища се получават три продукта, които могат да се продават: кредити за отстраняване на въглерод, които се търгуват на доброволния пазар на въглеродни емисии, но в крайна сметка могат да намерят място в програмите за търговия с емисии; физически биовъглен и зелена енергия. Тъй като при пиролизата се получава отпадна топлина, тя може да се използва за производство на електроенергия. Съоръжението в Лъдлоу, Шропшър, ще има връзка с електропреносната мрежа, но съчетаването на инсталации за биовъглен с места, които могат да използват топлината директно, би било още по-ефективно.

Бизнесът казва, че сега е много лесно да се продават кредити, но пазарът за физически биовъглен не е толкова ясен. Не става дума за липса на приложения. Биовъгленът е проучен за използване като агрегат в асфалта и бетона; в селското стопанство за подобряване на задържането на вода и хранителни вещества в почвата; като заместител на торфа в почвата; добавян в птицефермите за контрол на емисиите на амоняк; във филтрирането на вода и като заместител на въглищата и кокса в стоманодобива.

Но за употребите в промишлен мащаб, като например в строителните материали, са необходими милиони тонове биовъглен. Набавянето на това количество понастоящем изисква внос на суровина - биомаса, използвана за създаване на веществото - или на самия биовъглен. Това не само намалява ползите от поглъщането на въглерод, но и повишава риска от съмнителни източници - Drax Group, разработчик на BECCS, беше въвлечен в огромна полемика, когато стана ясно, че някои от дървесните пелети, които изгаря, произхождат от канадска първична гора. За този инцидент на компанията беше наложена санкция в размер на 25 млн. паунда (близо 30 млн. евро).

След това, в областта на селското стопанство, по пътя се изправят и правителствените разпоредби на Великобритания. Не всички биовъглени са еднакви - дали веществото е направено от първична дървесина или от остатъците от вечерята ви, определя неговия клас и какво можете да правите с него. Идеалният вариант от гледна точка на устойчивостта би бил да се произвежда биовъглен от всички зелени отпадъци, като например градински отпадъци и отрязани дървета, за чието третиране сега общините трябва да плащат на други лица. Превръщането на тези отпадъци в продукти, които могат да се продават, би било огромно предимство за местните власти, които изпитват недостиг на средства, но всички биовъглени, получени от отпадъци, не могат да се използват върху земеделски земи - това е елиминиране на целия пазар на най-богатата и най-евтина суровина.

Това трябва да се поправи и да се приеме подходяща система за класификация със списък на допустимите източници и приложения. В Европа вече съществува неофициална версия, която би могла да бъде приета. Едва след като това бъде изгладено, зараждащата се индустрия ще може да се развива. Може би ще са нужни подходящи широкомащабни полеви опити, но чувството за насока и стратегия ще помогне за изграждането на аргументи за чудния материал.

Биовъгленът може и да не изглежда толкова привлекателен, колкото директното улавяне на въздуха, но колкото повече се обелва лукът, толкова повече възможности се откриват.