Океаните се затоплят все по-бързо, тъй като Земята улавя повече енергия

Ново проучване показва, че Световният океан се затопля четири пъти по-бързо, отколкото в края на 80-те години на миналия век. Тревожното ускорение помага да се обясни защо през 2023 г. и 2024 г. се наблюдават безпрецедентни температури на океаните - и по-екстремни бури, пише Bloomberg.

Тези констатации имат огромни последици за здравето на океаните, тъй като повишаването на температурите оказва влияние върху всичко - от кораловите рифове до риболова. Дългосрочните последици са още по-обезпокоителни, включително по-високо морско равнище, по-екстремни бури и по-чести и по-мащабни пожари, казва Кристофър Мерчант, водещ автор на изследването, публикувано в Environmental Research Letters във вторник.

„Изменението на климата се определя от океаните“, посочва ученият в областта на океаните и наблюдението на Земята. Новото изследване показва, че температурата на океаните през следващите 20 години може да се повиши повече, отколкото през последните 40 години, „със значителна разлика“.

Температурните рекорди, поставени през 2023 г., а след това надминати през 2024 г., изненадаха учените. Миналата година океанът достигна топлинен рекорд, който беше с 0,6 градуса по Целзий над средната стойност за периода 1981-2010 г. (Средната глобална температура беше още по-висока поради по-бързото нагряване на сушата).

Докато светът беше в плен на Ел Ниньо, естествено явление на затопляне в тропическия Тихи океан, топлинните аномалии, наблюдавани в световен мащаб, изглеждаха твърде големи, за да бъдат обяснени само с него. Причиненото от човека изменение на климата интуитивно изглеждаше като част от обяснението, а новото изследване е едно от първите убедителни доказателства, свързващи скорошното ускоряване на глобалното затопляне с изгарянето на изкопаеми горива, казва Ким Коб, директор на Института за околна среда и общество в Браун, САЩ.

Според нея е изключително важно да се разберат истинските щети от продължаващите емисии на изкопаеми горива и разходите за обществото. „Този документ предполага, че те са по-лоши, отколкото смятахме досега“, добавя експертът.

В статията са наблюдавани два набора от данни, единият от които разглежда температурата на морската повърхност, а другият проследява енергийния дисбаланс на Земята, който се получава, когато повече енергия от Слънцето се абсорбира от сушата и водата, отколкото се отделя обратно в Космоса.

След отчитане на естествената променливост от година на година, проучването показва, че тези явления се движат заедно в дългосрочен план. Температурата на океана сега се повишава с 0,27 градуса по Целзий на десетилетие в сравнение с 0,06 градуса по Целзий преди 40 години. Това ускорение се дължи на увеличаването на енергийния баланс на Земята, който е скочил приблизително два пъти от 2010 г. насам, тъй като концентрацията на парникови газове е нараснала, а топенето на ледовете води до това, че по-малко слънчева светлина се отразява обратно в Космоса, заключава проучването.

Температурите на световния океан достигат рекордни стойности в продължение на 450 дни подред между 2023 г. и началото на 2024 г., което спомага за появата на мощни урагани. Макар че част от това затопляне идва от Ел Ниньо, проучването показва, че 44% от рекордното затопляне е причинено от по-бързото поглъщане на топлина от океаните.

Затоплянето на океаните подхранва и други тревожни глобални промени. Полярният лед се топи по-бързо, отколкото се смяташе досега, и допринася за повишаване на морското равнище. Със затоплянето на планетата зачестяват и последствията на сушата, като опустошителните пожари в Калифорния през този сезон.

Способността на света да постигне целите си в областта на климата беше поставена под въпрос още преди встъпването в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп. Но тези усилия са поставени под още по-голямо съмнение, тъй като през първата седмица от мандата си той подписа укази за увеличаване на производството на изкопаеми горива и за спиране на договорите за офшорни вятърни проекти на федерална земя. Държавният глава също така се оплака от цената на законите, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове, като замрази финансирането за някои от тях.

„Хората се възмущават от разходите за намаляване на въглеродните емисии“, казва Мърчант. „Въпреки че не е безплатно, то е изгодно, защото в дългосрочен план да не го правим е по-скъпо“, посочва той.