Екоексперт: „Кайрос“ е само един от проблемите – има над 170 нефтени петна в Черно море

Не трябва да подценяваме замърсяването, което наблюдаваме от танкера „Кайрос“ вече месеци наред, тъй като то, макар и по-малко, продължава много дълго време и се стига до натрупване на отпадъци, което за нашето море е доста сериозно. За това настоява Десислава Микова, ръководител на кампания „Климат и енергия“ на „Грийнпийс“ - България, в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Тя посочи, че „Кайрос“ стои закотвен над осем месеца край Бургас, към момента няма предпоставки за огромна катастрофа, тъй като танкерът е бил ударен, след като е разтоварил товара си от суров петрол, а впоследствие е бил довлачен до българските води.

Микова допълни, че проблемът не се изчерпва с „Кайрос“, защото данни от изследване на „Грийнпийс“ - България от миналата година показват над 170 нефтени петна, които са регистрирани от сателитите, но не и от българските институции.

Според екоексперта „Кайрос“ е симптом на по-голям проблем – зависимостта от изкопаемите горива и недостатъчния контрол върху замърсяването. Микова смята, че новите проекти за проучване и добив на газ в българската акватория могат да са допълнителен риск за морската екосистема. По думите ѝ решението е да се търсят алтернативи чрез възобновяеми източници, съхранение на енергия и децентрализирано производство.

Микова отбеляза, че опитът на България през това лято показва, че възобновяемите източници и системите за съхранение могат да имат конкретен икономически ефект. За пример даде Румъния, където над 400 хил. произвеждащи потребители със собствени соларни системи могат да връщат неизползваната енергия към мрежата.

По думите ѝ в момента в България това лято също се вижда как се държат възобновяемите източници и капацитетът за съхранение, като системата доказва, че може да оперира с тях, и „има смисъл чисто икономически“. Екоекспертът подчерта и ползите за околната среда и климата от това, че системата се трансформира към беземисионни източници.

Микова заяви, че трансформацията на топлофикационните услуги също изисква дългосрочно планиране. И добави, че към съществуващите системи могат да се добавят различни възобновяеми източници, индустриални термопомпи, отпадна топлина и системи за съхранение. Тя смята, че подобни решения могат да подобрят и финансовото състояние на „Топлофикация София“.

Променя ли се енергийната система? Кога ще могат гражданите у нас да се превърнат в произвеждащи потребители и да влязат в енергийни общности?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ може да гледате тук.