Недостигът на медици в ЕС води до все по-жестока конкуренция между страните

В световен план причина за дефицита на медици е нежеланието десетилетия наред богатите западни държави да инвестират в медицинско висше образование, защото то е много скъпо. Това е съпътствано и от нежелание на младите хора да се насочват към специалности, които са много трудни и изискват отдаденост. България страда от недостиг на специалисти включително по тези причини, но и поради факта, че преструктурирахме здравната система по начин, който не успя да отрази навреме пазарните стимули, което доведе до изкривяване и загуба на човешки ресурси.

Това коментира доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева, член на Съвет по икономически анализи и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria. Гостът е сред авторите на анализ на Съвета за икономически анализи, посветен на недостига на медицински специалисти в здравеопазването в България.

Към днешна дата в България има 1000 недостигащи общопрактикуващи лекари и недостиг на поне 460 психиатри, също така се отчита дефицит при лекари вътрешни болести, онколози и др. Тази ситуация води до пренатоварване на вече ангажираните човешки ресурси в сектора, което допълнително отблъсква младите и е стимул работещите да напускат сектора, отчита анализът.

"Тази тенденция започна да се наблюдава отявлено след пандемията от COVID-19 – не само в България, но и по целия свят. Друг неблагоприятен ефект на пазарния недостиг в цяла Европа е, че държавите започват силно да се конкурират и да привличат медици от други страни, за да ги внедрят в своите здравни системи. Великобритания е държава, която работи активно в тази посока от години", коментира Ганева. И допълни, че тази засилваща се конкуренция забавя диалога на европейско ниво проблемът да бъде разгледан като цялостен за ЕС. 

По думите на доц. д-р Ралица Симеонова-Ганева имаме възможност да привлечем български лекари, завършили медицина в чужбина или практикуващи навън, да работят в нашето здравеопазване. Това изисква създаване на немалко стимули и общо подобряване на условията за труд и кариерно развитие, каза Ганева.

"Телемедицината е една от възможностите да се преодолее недостигът в световен план. Тя обаче не може да реши всички проблеми в здравеопазването. Развиването на телемедицината в България е важна стъпка за частично преодоляване на недостига и възползването от новите възможности на изкуствения интелект, но това струва много скъпо. Внедряването на такъв тип технологии е по-скъпо, отколкото производството на собствени човешки ресурси", посочи Ганева.

Ако се осъществи прогнозираният недостиг на около 15 млн. медици в глобален мащаб към 2030 г., според Ганева здравеопазването ще изглежда като много луксозна стока, достъпна само за по-богатите. Голяма част от населението няма да има достъп до здравеопазване, което ще се отрази неблагоприятно върху продължителността на живота и ще доведе до обостряне на социални проблеми и неравенства.

Повече за необходимите мерки за привличане на кадри към медицинските професии гледайте във видеото Bloomberg TV Bulgaria.