До края на годината България очаква още два медицински хеликоптера

Няма забавяне в реализацията на проекта за изграждане на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздух. Той се движи с добри темпове и му е осигурено допълнително финансиране. Този проект започна на стойност малко над 50 млн. евро, но тъй като това е един от проектите, които се движат, стойността му беше увеличена с 24 млн. евро. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев.

Той бе на посещение в УМБАЛ „Св. Екатерина“ заедно със здравния министър Силви Кирилов и делегация на Европейската комисия, водена от Селин Гауер, генерален директор на работната група за реформи и инвестиции в рамките на генералния секретариат на ЕК.

Посещението е във връзка с реализацията на проект по Плана за възстановяване и устойчивост за изграждането в България на система за спешна медицинска помощ по въздух.

„До края на годината очакваме още два медицински хеликоптера, а догодина - три. Общо седем са въздушните линейки, закупени са по европейска програма и имаме един, закупен със средства на българската държава“, каза Кирилов.

През 2026 г. страната ни трябва да разполага с осем въздушни линейки.

Здравният министър уточни, че в момента функционират две площадки за медицински хеликоптери - в София и Сливен. Медицинските екипи, които работят в момента, са 12, подготвят се още екипи за Търговище и в бъдеще се планират и за Долна Митрополия, допълни министърът.

Страната ни е получила уверение, че новите хеликоптери ще пристигнат в срок, всички те ще бъдат снабдени с лебедки, подготвят се и пилоти с лиценз за нощно летене. 

Най-важното днес е, че България е успяла да инвестира 2,6 млрд. лева от Националния план за възстановяване и устойчивост, като тези пари се превръщат в резултати, коментира Дончев. И заяви амбицията тези средства до края на годината като плащания да бъдат минимум удвоени и да достигнем поне пет милиарди лева, разплатени по Националния план за възстановяване и устойчивост.

В Националния план за възстановяване и устойчивост има стотици проекти, засягащи всички сектори на обществения и икономически живот – от проекти за подкрепа за бизнеса, до мерки за енергийна ефективност в жилищни сгради, през железопътен транспорт, целенасочена подкрепа за наука, а най-вече мерки, свързани с декарбонизацията и зеления преход, посочи още Дончев.  

(по БТА)