Helena Bioinformatics се стреми да задържи обработката на геномни данни в България

Навременната диагноза е особено важна при новородените, за които забавянето на резултатите може да бъде критично, затова се стремим да намалим зависимостта от чуждестранни лаборатории и да задържим обработката на геномни данни в България. Този коментар направи Владимир Митев, основател на „Хелена Биоинформатикс“ в предаването „Бизнес старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Ние сме малка биоинформатична компания, но за сметка на това разполагаме с изключителен научен капацитет от лекари и генетици, с чиято помощ успяхме да разработим софтуер за геномен анализ“, посочи IT предприемачът.

Той подчерта, че се залага на научна експертиза и ясни правила за анализ, а не на изкуствен интелект. Митев обясни, че биоинформатичната компания „Хелена Биоинформатикс“ разработва софтуер, чиято цел е да улесни откриването на генетични заболявания и да направи изследванията по-достъпни за малките лаборатории у нас.

Той обясни процеса, през който преминава едно генетично изследване – започва с вземането на генетичен материал от пациента, след което следва така нареченото секвениране, т.е. прочитане на генетичната информация. Като втора стъпка Митев отбеляза откриването на разликите в генетичните варианти спрямо референтния геном. Третата стъпка, по думите му, е да се установи кои от тези разлики са безобидни, кои са патогенни и какво значение имат за пациента.

„Определяме патогенността на разликите, класифицираме ги, установяваме какъв е техният механизъм на действие и какво влияние оказват върху пациента, за да може да се постави правилна диагноза и да се определи подходящо лечение.“

Според Митев изкуственият интелект трябва да има помощна роля в клиничната практика, но не и самостоятелно да поставя диагнози. „Моето мнение е, че изкуственият интелект трябва да бъде използван като асистент и помощник, а не като средство за класификация или за поставяне на диагноза. Затова в основата на нашия продукт не стои изкуственият интелект“, подчерта софтуерният инженер. И добави, че в основата на продукта стоят ясно определени детерминистични правила, по които се извършват анализът и класификацията. Изкуствен интелект не се използва нито за откриването на генетични варианти, нито за тяхната класификация.

Митев е категоричен, че крайната дума трябва да бъде на лекаря или генетика. Що се отнася до научните изследвания, според него ползата от изкуствения интелект е безспорна.

IT предприемачът смята, че един от основните рискове е България да загуби възможността да развива собствен капацитет за геномен анализ и да задържа обработката на тези данни в страната.

Кога се извършва генетичен анализ? Как се определя рискът от предаване на наследствени заболявания? Как ще се разшири приложението на платформата на Helena Bioinformatics? Променят ли се генетичните изследвания в България? Каква е връзката с чуждестранните партньори?

Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.