Петър Ефтимов: Животът като инженерство – как науката търси рецептата за създаването му

Създаването на първата изцяло синтетична клетка, опитите за възстановяване на изчезнали видове и търсенето на живот извън Земята показват как науката постепенно разширява границите между химията и биологията. Това каза д-р Петър Ефтимов, съръководител Магистърска програма Астробиология в СУ "Св. Климент Охридски" в предаването "Футуризъм" по Bloomberg TV Bulgaria.

Той съобщи, че учените направиха важна крачка към създаването на изкуствен живот, след като разработиха напълно синтетична клетка с минимален геном, способен да поддържа растеж и размножаване. „Макар технологията все още да е далеч от създаването на напълно автономен организъм, това е значим пробив в опита да се разбере как е възникнал животът на Земята“, коментира молекулярният биолог.

Д-р Ефтимов отбеляза, че създаването на изкуствена клетка е един от най-дългогодишните проекти в биологията. Усилията в тази посока започват още през 50-те години на миналия век с идеите на учения Джон Дезмънд Бернал за основните принципи, по които се организира животът – създаване на биополимери, протоклетки и преминаване от химия към биология.

Ученият подчерта, че новият резултат е важен, защото за първи път е създадена клетка, която е изцяло синтетична, като не използват вече съществуващ геном, а създават собствена генетична информация с размер около 90 килобази. „Това е минимално количество гени, които обаче са достатъчни, за да може този организъм да расте, да приема хранителни вещества и да се репликира“, поясни д-р Ефтимов.

Той уточни, че системата все още има сериозни ограничения. Синтетичната клетка няма всички защитни механизми на естествените организми, включително системи за премахване на вредни продукти и защита от неблагоприятни условия. Според учения това не е първата, а една от важните стъпки към отговора на един от най-големите въпроси в науката – как е възникнал животът. Той обясни, че изследователите работят в две основни направления.

Едното е подходът „отдолу нагоре“, при който учените се опитват чрез химия да пресъздадат условията, довели до появата на първите живи системи. Другият подход е „отгоре надолу“ – сравнителната геномика, която анализира съвременните организми и търси общите характеристики, наследени от техния предполагаем общ предшественик, известен като Last Universal Common Ancestor (LUCA).

„Идеята е тези два подхода да се срещнат. Да можем по синтетичен път да създадем нещо, което да отговаря на представите ни за последния общ предшественик на всички живи организми“, каза още д-р Ефтимов. И добави, че все още учените знаят много малко за точния механизъм, по който е започнал животът.

Сред основните хипотези са теорията за РНК света, според която информационните молекули първо са започнали да се самоорганизират, идеята за липидния свят, при която мембрани са създали първите протоклетки, както и протеиновият свят.

Колко са аналозите на ДНК? Къде е българската следа в научните открития, свързани с екзопланети? Какво доказа експериментът с модела на птичи ембрион извън черупката на яйцето? Какви въпроси си задава астробиологията и защо е важна за разгадаване на произхода на живота?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Футуризъм" може да гледате тук.