Тръмп не научи уроците от войните след 11 септември

Днес се навършват 25 години от атаките на 11 септември 2001 г. След този ден американските президенти разшириха постепенно правомощията си, за да започват войни навсякъде, по всяко време, както им харесва, пише CNN.

С операция „Епична ярост“ в Иран президентът Доналд Тръмп достигна нов връх в правомощията за водене на война, заявявани от американски главнокомандващ. Тръмп започна своята война срещу Иран, по думите му „държава номер едно в света, подкрепяща тероризма“, без разрешение от Конгреса, подкрепа от съюзниците от НАТО или резолюция на ООН. Подкрепата на американската общественост за най-непопулярната още в самото ѝ начало война в наши дни, също е слаба, нито пък съществуваше нещо, което да наподобява непосредствена заплаха за САЩ. Тръмп също така не си беше направил труда да извлече поуки от миналите американски войни и нямаше реален план за деня след започването на военните действия.

Американската армия отдавна е веща в разрушаването и убиването на хора, но когато тактиките ѝ не са в унисон с ясна стратегия, САЩ се озовават в блатото на Виетнам, в религиозната гражданска война в Ирак, която в крайна сметка създаде „Ислямска държава“, или предизвикват възможна световна икономическа рецесия, причинена от войната с Иран.

Предшествениците на Тръмп също положиха основите на войната с Иран. „Войната срещу тероризма“ се промени с течение на времето в месеците след 11 септември, като излезе извън рамките на войната в Афганистан срещу талибаните и „Ал Каида“, в рамките на които беше подкрепена от ООН и съюзниците от НАТО. Впоследствие тя се разшири, за да обхване доктрината на президента Джордж У. Буш за „превантивната война“, която оправда нахлуването през 2003 г. в Ирак. Това нашествие доведе до гражданска война, по време на която загинаха 200 хил. иракски цивилни.

Войната срещу тероризма се разшири, като включи широко използването от президента Барак Обама на въоръжени дронове в страни като Пакистан и Йемен, които не бяха във война със САЩ. При атаките бяха убити хиляди заподозрени терористи и значителен брой цивилни.

С подкрепата на ООН и НАТО Обама нареди също кампанията за свалянето на либийския диктатор Муамар Кадафи от власт през 2011 г., но Обама не поиска одобрение от Конгреса. Свалянето на Кадафи предизвика гражданска война в Либия, която продължи десет години и страната остава разделена, управлявана днес от две правителства. По-късно Обама заяви, че липсата на план за „деня след“ свалянето на Кадафи е била най-големият му провал като президент.

По време на „глобалната война срещу тероризма“ САЩ преминаха през редица стратегии и тактики, някои от които зрелищно се обърнаха срещу тях самите. Сред тях са нашествието на Буш в Ирак и двупартийното фиаско, свързано с изтеглянето на САЩ от Афганистан повече от десетилетие и половина по-късно. Споразумението беше договорено по времето на президента Тръмп и изпълнено при президента Джо Байдън.

Изтеглянето на САЩ от Афганистан очаквано доведе до превземането на страната от талибаните. Провалите във войната в Ирак и изтеглянето от Афганистан показаха, че американската суперсила нямаше ясна представа какво прави във въшната политика, което подкопа позициите ѝ по целия свят.

Имаше и някои реални оперативни успехи на САЩ по време на войната срещу тероризма. ЦРУ се превърна в ефективна паравоенна служба, която преследваше и убиваше терористи, Съвместното командване за специални операции се превърна от едва използвана антитерористична сила в машина за убиване на индустриално ниво, американските специални сили умело си партнираха с афганистанските и иракските сухопътни сили, а Агенцията за национална сигурност успешно проникваше в комуникациите на врага.

Всички тези развития изиграха важна роля за окончателното обезглавяване на ръководството на „Ал Каида“ и за края на географския халифат на ИДИЛ. В резултат на това след 11 септември в САЩ не бяха извършени големи атентати от чуждестранни терористични групировки, което беше основна цел в областта на националната сигурност на четиримата президенти след атентатите в Ню Йорк.

Миналата есен Тръмп драстично разшири обхвата на войната срещу тероризма, когато заяви, че може да убива по свое усмотрение предполагаеми членове на латиноамерикански наркокартели с мотива, че те са „наркотерористи“. Това доведе до десетки американски удари по кораби, превозващи наркотици в Карибския басейн, а когато Обединеното командване на специалните операции на САЩ залови венецуелския президент Николас Мадуро в началото на 2026 г., Тръмп заяви, че той е наркотерорист.

Насърчен от „блестящата“, по думите му, операция за свалянето на Мадуро от власт, Тръмп скоро след това издаде заповед за операция „Епична ярост“. Това напомни на начина, по който сравнително бързата война за сваляне на талибаните от власт след 11 септември насърчи Буш да започне война срещу Ирак година и половина по-късно.

Урок, който САЩ така и не научиха след 11 септември: подгответе си реални планове за „деня след“ спечелената на пръв поглед война, иначе вероятно ще загубите мира. Администрацията на Буш не договори мирно споразумение с талибаните, докато групировката не беше разгромена през декември 2001 г., когато много от лидерите ѝ търсеха начини да сключат сделка, която можеше да предотврати дълги години на война. Многобройните провали в планирането на събитията след падането на режима на Саддам Хюсейн в Ирак бяха добре известни, а въпреки това едва осем години по-късно администрацията на Обама също не изготви план за събитията след свалянето на Кадафи.

Объркването относно това какво представлява американски стратегически успех и какво са просто тактически победи на САЩ беше особено очевидно по време на войната с Иран, когато многобройните военни победи срещу теократите в Техеран не доведоха до значима промяна на режима. Както самият Тръмп призна през първите дни на конфликта: „Преминаваш през всичко това, а след пет години осъзнаваш, че си поставил на власт някой, който не е по-добър“.

Това мрачно предсказание щеше да се сбъдне само след няколко седмици. Тъжната история на САЩ относно смяната на режими в Близкия изок след 11 септември също не вдъхваше увереност, че американският проект за обезглавяване на ръководството в Иран ще има щастлив край. Междувременно иранският режим използва новопридобития си контрол над Ормузкия проток, за да предизвика голямо сътресение на газовите и петролните пазари, които захранват световната икономика.

25 години след 11 септември САЩ, които преди време се гордееха, че са гарант на световния ред, днес са неговият главен нарушител.