Путин дава нова сила на войната си срещу Европа в сенките

Изтощителните войни вече са новото нормално за света. Години наред брутален конфликт поглъща Украйна. Месеци наред мъчителна конфронтация разтърсва Персийския залив. Сега обаче Русия ескалира различен вид битка: война в сенките на полускрита принуда срещу Европа, пише за Bloomberg колумнистът Хал Брандс. Континентът – някога образец на мира след Студената война, е изправен пред опасна битка, точно когато двусмислените сигнали от Вашингтон правят Москва по-трудна за възпиране.

През май руски дрон удари жилищна сграда в Румъния, част от по-големия ръст на нахлуванията на дронове във въздушното пространство на НАТО. През юли руска ракета се взриви на полска земя. Миналата седмица германски официални лица обвиниха Русия за дрон, открит предишния месец на летище в Лайпциг. Атаките срещу германски електроцентрали не са окончателно приписани на Москва, но подозренията са повсеместни, защото моделът на руското поведение е ясен.

Русия води сенчеста война срещу Европа повече от десетилетие. През 2014 г. агенти на кремълското разузнаване предизвикаха масивни експлозии в складове за оръжие в Чехия. Тази кампания се засили с пълномащабната инвазия в Украйна, след като САЩ и Европа помогнаха на Киев да нанася щети на руските сили.

До 2024 г. Русия беше ангажирана с редица активности в Европа – кибератаки срещу железопътни линии; предполагаем саботаж на комуникационни кабели и вятърни паркове; палежи на складове и търговски центрове; заговори за убийство на мениджъри в отбранителната промишленост и други. Целта винаги е била да се сплашат и накажат европейските страни, които предоставят военна и икономическа подкрепа на Киев.

Последната серия от атаки е факт на фона на засилването на въздушната война между Русия и Украйна, а самият Владимир Путин е подложен на по-голям натиск. Москва увеличава атаките с дронове и ракети, докато Киев се бори да намери противоракетните системи, необходими за защита си. Украйна успява да поддържа с месеци атаки с дронове, нанесли щети на руските петролни рафинерии и логистични мрежи. Президентът Володимир Зеленски заплаши да затвори ефективно руското въздушно пространство, като наводни небето с дронове. И докато Москва се оказва във все по-отбранителна позиция спрямо Украйна, тя преминава в настъпление срещу Европа.

Някои европейски представители се опасяват от по-драматична ескалация – може би ограничено руско завземане на територии в Прибалтийските държави, целящо да тласне НАТО към вътрешни разногласия за това как да реагира. Опасенията за подобен сценарий се увеличиха, когато директорът на ЦРУ Джон Ратклиф пристигна в Москва в края на миналия месец. Посещението събуди спомените за неговия предшественик Уилям Бърнс, който направи същото пътуване през 2021 г. в напразен опит да попречи на Путин да нахлуе в Украйна.

Но би било огромен риск за Русия да започне втора война, дори много ограничена, докато армията ѝ все още е заседнала в Украйна. По-вероятно и само малко по-малко опасно е Русия да продължи да натиска точно на ръба на войната с прикрити операции, които лесно биха могли да убият цивилни и да провокират по-голяма криза.

Ратклиф очевидно е предупредил руските представители да не правят това, като същевременно се е опитвал да ги убеди в това колко са безсмислени продължаващите боеве в Украйна. Това не е единственото нещо, което страните от НАТО правят, за да обезкуражат руските хибридни атаки.

След атаката в Лайпциг германското правителство експулсира руски дипломати и търси по-строги санкции от Европейския съюз. Германия и източноевропейските страни увеличават военните разходи и инвестират в системи за борба с дронове. Берлин също така обещава допълнителна помощ за Украйна.

Миналия месец НАТО проведе необявени въздушни учения над Източна Европа, демонстрирайки, че може да увеличи бойната си мощ в конфликтни зони. САЩ наскоро разположиха наземни ракетни установки в Норвегия.

Путин вижда войната в Украйна като част от по-голяма, почти екзистенциална борба срещу Запада. Руските анализатори говорят за „Нова тридесетгодишна война“, противопоставяща Москва на нейните врагове.

Путин вероятно разсъждава, че ако западните страни помогнат на Украйна да убива руски войници и да пренесе войната на руска земя, тогава атаките срещу тези страни са справедливи. И Москва може да види примамлив шанс да създаде разединение в НАТО, като засили напрежението, докато Тръмп и европейските лидери често имат противоречия.

Солидарността на работно ниво е замъглена от поредица кризи на политическо ниво: относно търговията, Гренландия, Иран и други. Нарастващият недостиг на боеприпаси в САЩ заради войната с Иран може да накара Путин да мисли, че Вашингтон ще се отдръпне от една по-остра европейска криза.

Всичко това се случва на фона на преосмисляне на позицията на Пентагона. Това може да доведе до значително изтегляне на американски войски от Европа, което много европейски лидери се опасяват, че ще бъде използвано за наказание на държави, които Тръмп не харесва. Докато САЩ и Великобритания спорят за британските разходи за отбрана, Тръмп потвърди, че преразглежда американската подкрепа за владението на Великобритания над Фолклендските острови. Такъв тип неоснователна заплаха само кара Путин да усеща разделенията в западния свят.

Трансатлантическото сближаване е от съществено значение, когато опасностите нарастват. Конфликтът не е ограничен само до източния край на континента. Войната, макар и неопределена, идва за самата Европа.