Европа знае как да отговори на Русия и Китай, време е за същото и със САЩ

В началото на месеца държавният секретар на САЩ Марко Рубио, застанал пред Партенона, заяви, че администрацията на Тръмп се стреми към партньорство с Европа в защита на „отличителния характер“ на западната цивилизация. Вероятно това е било замислено като призив.

Но за Европа то прозвуча като заплаха, пише колумнистът на Bloomberg Михир Шарма в материал. САЩ, каза Рубио, са избрали „безапелационния стремеж към национална мощ“. Подтекстът беше, че европейските нации не са го направили и по този начин са се примирили с „бъдеще на атрофия, подчинение и упадък“. И все пак малцина на континента биха сметнали, че партньорство със САЩ, белязано от вида подчинение, който Рубио и неговият началник очакват, би било много по-добро от слугуване.

Белият дом при управлението на Доналд Тръмп не е крил желанието си да контролира изборите на Европа. Стратегията за национална сигурност, публикувана в края на миналата година, определи като приоритет „култивирането на съпротива срещу настоящата траектория на Европа сред самите европейски нации“.

Администрацията също така показа, че ако реши да тласне тези страни в посока, различна от онази, която гражданите им биха избрали сами, разполага с лостовете да го направи.

Тръмп задейства един от тези лостове по-рано този месец, когато заплаши да спре износа на изкопаеми горива, ако Европа не освободи част от стратегическите си резерви от дизел. В случая опасението на президента беше, че високите цени на горивата по бензиностанциите могат да му костват победата на междинните избори. Но когато подобни заплахи се окажат ефективни, те обикновено се използват отново и отново.

След нахлуването на президента Владимир Путин в Украйна през 2022 г. европейските лидери се опитват да се освободят от зависимостта от руския газ. Сега те трябва да се изправят пред факта, че това усилие единствено е увеличило зависимостта им от Вашингтон – който говори за намеса във вътрешната им политика със същия апетит като Кремъл.

През последните години европейските лидери често говорят за стремежа си към стратегическа автономия. Но във всяка сфера, която е от значение за европейската независимост – отбрана, технологии, енергетика – през последното десетилетие континентът е станал по-зависим от САЩ, а не по-малко.

Вземете например широко обсъжданото превъоръжаване на Европа. Може би след десетилетие нейният военнопромишлен комплекс ще бъде възроден. Това, което знаем със сигурност, е, че стойността на предложените продажби на американско оборудване за европейските членки на НАТО – отчетена в рамките на официални програми – е възлизала на едва 28% от разходите на тези държави за военна техника в периода 2019–2021 г.; между 2022 г. и 2024 г. този дял нараства до над половината от общия обем.

Европейските въоръжени сили са силно зависими от САЩ по отношение на своите стратегически системи, осигуряващи изпълнението на операциите – системи като тези за транспорт, командване, управление и комуникациите, които са от решаващо значение за воденето на съвременни военни действия. Общественото признание, че това не може да продължава, дойде миналия месец, когато председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен използва годишната си реч за състоянието на Съюза, за да обяви предложение за нов „европейски инструмент за стратегически способности“.

Налице е и въпросът за технологиите – сфера, в която всички са наясно, че континентът изостава. В доклада на Марио Драги от 2024 г. относно европейската конкурентоспособност се посочва, че ако се изключи технологичният сектор, темпът на растеж на производителността в Европейския съюз през последните 20 години е бил същият като този в САЩ. През същия период американските технологии придобиват все по-голямо значение за растежа, сигурността и оцеляването на Европа: според официални данни 41% от предприятията в ЕС са „силно зависими“ от облачни услуги, като 70% от тях се контролират от американски компании.

Това прави политическата обстановка в Европа все по-нестабилна и податлива на манипулации. Лидерите често говорят за руско проникване в информационната икономика на континента, но същевременно се позволява на Илон Мъск и други американски технологични милиардери да я оформят по много по-открит начин. Британският премиер може и да се оплаква, че Москва се е опитала да се намеси в референдума за Brexit през 2016 г., но в годините след това именно американският вицепрезидент се е намесвал в подкрепа на проруски десни политически сили в Унгария и Румъния, както и открито е подкрепял партията „Алтернатива за Германия“ (AfD).

Този месец ЕС обяви споразумение с Пекин, което се очаква да осигури известна глътка въздух за европейската автомобилна индустрия. Това е поредният пример за огромното време и усилия, които блокът е отделил за планиране на ответни мерки срещу Китай и Русия. Може би част от тази енергия трябва да се насочи към това как да се постъпи спрямо САЩ. Европа няма нужда Америка да ѝ казва как да защитава цивилизацията си. Тя трябва да намери начин да гарантира, че Вашингтон няма да определя каква трябва да бъде тази цивилизация.