Русенски кооператив произвежда над 5000 т зеленчуци годишно, значителна част - за Кауфланд

Около 1000 декара, над 5000 тона пресни зеленчуци годишно и 11 години обща работа. Това са резултатите на един от големите зеленчукопроизводителни кооперативи в Северна България - обединение, което започва почти „по неволя“, а днес организира производители, които работят по една технология и един стандарт за качество. Част от произведените в русенско моркови и лук достигат до потребителите в цялата страна чрез магазините на Кауфланд.

Днес отглеждането на зеленчуци в полетата около с. Голямо Враново е напълно механизирано, а управлението на помпената станция, която контролира водата и хранителните вещества, е дистанционно. Такова е съвременното зеленчукопроизводство край Русе. И зад него стои не едно стопанство, а кооператив от производители, които преди 11 години решават да опитат да работят заедно.

Към момента организацията обединява девет членове с приблизително 1000 декара зеленчуци и производство, което в зависимост от годината надхвърля 5000 тона.

„Кооперативът започна буквално по неволя“, разказва Даниел Петров, един от хората зад създаването му. Той е четвърто поколение зеленчукопроизводител и е добре запознат с предизвикателствата на полския труд. Преди десетина години той и семейството му виждат потенциал за финансиране в кооператива и приобщават няколко съседни стопанства в общи ценности и общи критерии за производство.

По онова време думата „кооператив“ не буди особен ентусиазъм. „На всеки му изглеждаше, че искаме да печелим нещо на негов гръб“, спомня си той. Първите, които решават все пак да опитат, са двама производители на овошки, които след поредна трудна година решават да се преориентират към производство на зеленчуци.

Даниел и семейството му споделят с тях опит, технология и достъп до общата реализация на продукцията. Първата година минава. След това втората. Площите им започват да растат, а произведеното постепенно намира своя пазар. Това привлича още съкооператори. Днес развитието на обединението е стигнало дотам, че към модела се обръщат и стопанства, които никога не са се занимавали със зеленчуци. Подобен пример има и през последната година - кооперация от съседно село, допреди това произвеждала единствено зърно, засажда 100 декара лук по технологията на русенското обединение.

“Кооперативът обаче не е просто начин няколко земеделци да съберат продукцията си и да я предложат в по-голямо количество”, категоричен е Даниел. За да станеш част от него, трябва да приемеш да работиш по общите правила и според общоприетите критерии за качество на продукцията.

“Всеки член работи по една и съща технология и трябва да изпълнява конкретни изисквания към производството. Причината е, че когато продукцията излезе на пазара, зад нея стои името на цялата организация, а не на конкретен производител. Това ни прави безкомпромисни в избора на партньори и в критериите за поддържане на качеството във времето“, казва Даниел.

Затова всяка партида е проследима. По баркода на опаковката може да се върне цялата история на зеленчука - кой точно и кога го е произвел, от кое поле са растенията, с какви хранителни вещества са подхранвани и каква растителна защита е използвана. „Ако и след пет години ми донесеш една опаковка с един баркод, мога да ти кажа къде е била произведена”, категоричен е той.

Контролът продължава и след като продукцията напусне базата. Вземат се проби, без производителите да знаят предварително кога и от коя партида ще бъдат направени анализите. Това създава нещо, което за кооператива е по-важно дори от количеството - постоянно качество.

Според Даниел, един от най-големите проблеми за производителите през последните години е работната ръка. Другият е водата. Третият - необходимостта от правилен сеитбооборот. При морковите и лука тук се спазва петгодишен цикъл. Това означава, че една и съща култура може да се върне на дадено поле едва след пет години.

Снимка: Кауфланд

Решението на част от предизвикателствата обединението намира в технологиите. Затова и именно край Русе може да се видят единствени за България технологични решения. По полетата вече работи и специализиран култиватор, снабеден с камера, който следи растенията и позволява на машината да се движи прецизно между тях, като заменя значителна част от ръчното плевене и окопаване. За ваденето на готовите моркови пък разчитат на специализиран комбайн.

„Винаги сме се старали най-новите технологии да ги внедрим при нас, доколкото е икономически възможно“, казва Даниел. “Ако за тези площи преди ни трябваха минимум 50 човека, в момента, благодарение на машините се справяме с 5 човека”, обяснява той.

Правилното съхранение е друго предизвикателство за култури като морковите и лука.  Тук първите български моркови започват да се пакетират през юли и при добро съхранение в хладилни камери, снабдени с вентилиращи системи, обичайно могат да се предлагат до януари или февруари без разлика във вкуса. В отделни години производителите са съхранявали моркови чак до май - до девет месеца след изваждането им от полето.

При лука дългото съхранение изисква значително по-специализирани складове и сериозни инвестиции. Затова и периодът, през който българският лук може да присъства на пазара, е по-труден за удължаване.

И точно тук се появява едно от големите предимства на кооператива. Да имаш достатъчно продукция не само днес, а и утре. Когато девет производители работят по една технология, организацията може да осигурява едно и също качество за много по-дълъг период. За големия веригите това означава предвидимост. За клиента - по-дълго присъствие на българска продукция на рафта, без компрометиране на качеството.

Точно в този етап от развитието на кооператива идва и партньорството с една от най-големите вериги. “Партньорството с Кауфланд дойде като една естествена крачка. Винаги сме търсили партньори, с които можем да се развиваме заедно и за нас те са такъв партньор“, казва Даниел. За производителите това означава достъп до голям пазар, но и ново предизвикателство. Вече не е достатъчно само да произведеш добър морков или лук. Той трябва да бъде сортиран, подготвен, пакетиран и доставен по конкретни стандарти. Необходими са сертификати, определени опаковки и постоянство в качеството и количествата.

„Нашата работа е да произвеждаме. Ние сме производители. Но трябваше да се адаптираме и да започнем да отговаряме на всички изисквания”, обяснява Даниел. По думите му резултатът се вижда в обемите - през последните години количествата, реализирани чрез Кауфланд, растат значително.

Има обаче неща, които нито организацията в кооператива, нито най-модерната машина могат да контролират напълно - природата.

След близо 20 години в зеленчукопроизводството Даниел казва, че вече е научил най-важния урок: „Първите пет-шест години започнах да придобивам увереност, че вече всичко знам. Сега, почти на двадесетата година, по-скоро знам, че не всичко знам.“ Понякога шест месеца работа изчезват за няколко часа. Случвало му се е две градушки в рамките на две седмици практически да унищожат реколтата. В друга тежка година производителите са бракували около 500 тона лук, вместо да направят компромис и да го предлагат с качество под стандарта, който самите те си поставили.

Това е може би най-трудната страна на обещанието „едно и също качество“. То трябва да важи и когато годината е добра, и когато не е.