И субсидиите на Байдън, и протекционизмът на Тръмп не изкарват американските заводи от застоя

Американските фабрики обаче също внасят и използват чуждестранни продукти – машини, химикали, суровини като стомана и алуминий. Облагането с данък на тези суровини може да повиши разходите и да направи американските производители по-малко конкурентоспособни на световните пазари.

Вземете например стоманата. Митата на Тръмп не само правят вносната стомана по-скъпа. Като поставят чуждестранната конкуренция в неизгодно положение, митата позволяват на американските производители на стомана да повишат цените – и те го направиха. Цената на стоманата, произведена в САЩ, беше 960 долара за тон към 23 юни, което е над двойно повече от световната експортна цена от 440 долара за тон, според показателя на SteelBenchmarker.

Всъщност цените на стоманата в САЩ са толкова високи, че Pilot Precision Products продължава да купува необходимата стомана от доставчици в Австрия и Франция – и да плаща митото на Тръмп.

Тръмп също така създаде значителна несигурност, като многократно променя и пренасрочва митата си. Точно преди новите данъци върху вноса да влязат в сила за десетки страни на 9 юли, президентът отложи крайния срок до 1 август, за да даде повече време за преговори с търговските партньори на САЩ.

Тези промени оставят фабриките, доставчиците и клиентите в недоумение относно случващото се. Производителите изразяват недоволството си в проучването на ISM: „Клиентите не искат да поемат ангажименти в условията на огромна несигурност по отношение на митата“, заяви компания за метални изделия.

„Митата продължават да предизвикват объркване и несигурност при вземането на дългосрочни решения за доставки“, добавя компания за компютри и електроника. „Ситуацията остава твърде нестабилна, за да се пристъпи към реализиране на такива планове.“

Някои може да твърдят, че нещата не са непременно лоши за производството в САЩ; те просто са се върнали към нормалното състояние след срива и бума, свързани с пандемията.

Фабриките съкратиха близо 1,4 млн. работни места през март и април 2020 г., когато COVID-19 принуди много предприятия да затворят и американците да останат у дома. След това се случи нещо странно: американските потребители, затворени в домовете си и с чекове за помощи от правителството за COVID, се впуснаха в разточително харчене, изкупувайки промишлени стоки като мебели за тераса и уреди за упражнения.

Изведнъж фабриките трябваше да наваксват. Те върнаха уволнените работници – и дори наеха още. Фабриките добавиха 379 хил. работни места през 2021 г. – най-големия брой от 1994 г. насам – а след това добавиха още 357 хил. през 2022 г.

Но през 2023 г. наемането на работници във фабриките спря да расте и започна да намалява, тъй като икономиката се върна към нещо по-близко до нормалното състояние отпреди пандемията.

В крайна сметка, резултатът беше нулев. Миналия месец работните места във фабриките са достигнали 12,75 милиона, почти колкото бяха през февруари 2020 г. (12,74 милиона), точно преди COVID да удари икономиката.

„Това е дълго и странно пътуване, за да се върнем там, откъдето започнахме“, казва Джаред Бернщайн, председател на Съвета на икономическите съветници на Белия дом на Байдън.

Според Зузик от Waukesha Metal Products ще отнеме време, за да се види дали митата на Тръмп ще успеят да върнат производството в Америка.

„Факт е, че производството не се променя за един ден“, каза той. „Отнема време да се смени посоката.“

Хагопиан от Pilot Precision се надява, че данъчните облекчения в „Големия красив закон“ на Тръмп ще помогнат на американското производство да възвърне инерцията си.

„В края на тунела може да има светлина, която да не е локомотив, който се приближава“, каза той.

Засега производителите вероятно ще отложат важни решения за инвестиции или наемане на нови работници, докато не видят как ще се установят митата на Тръмп и какво влияние ще имат върху икономиката, каза Нед Хил, почетен професор по икономическо развитие в Университета на щата Охайо.

„С цялата тази несигурност за това как ще изглежда останалата част от годината“, казва той, „има колебание да се наемат хора само за да бъдат уволнени в близко бъдеще“.

„Всички“, казва Зузик от Waukesha Metal Products, „просто чакат новата нормалност“.