Проектът за периода 2026-2041 г. на едно от най-големите и стратегически рудодобивни предприятия в Европа – „Елаците-Мед“, залага на добив на близо 190 милиона тона руда. Това съобщи инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) и изпълнителен директор на компанията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обясни, че така дружеството, специализирано в добива и преработката на медни и златосъдържащи руди, се подготвя за "ключова фаза от своето устойчиво развитие". Според него важен етап от процедурата е Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) с цел удължаване на експлоатационния живот на компанията до 2041 година.
„Мащабната програма не само гарантира социално-икономическата стабилност и дългосрочната заетост на хората в регионите, в които компанията оперира, но и поставя фокус върху рационалното използване на природните ресурси чрез преработка на суровини с все по-ниско метално съдържание, което изисква сериозни инвестиции както в техника, така и в технологии, и в обучение на оператори“, посочи инж. Драганов.
Според него подобен подход е жизненоважен за пълноценното оползотворяване на изчерпаемите природни ресурси, с които разполага България, като потенциалът на находището може да продължи и след 2041 г., като предстоят допълнителни проучвания.
На фона на значителния ръст в цените на медта на световните стокови борси, инж. Драганов очерта четирите основни макроикономически и индустриални фактора, които влияят върху пазарната динамика. „Факторите са няколко. Основно това, което влияе, е политиката на САЩ по отношение на резервите им от метали и потребностите на Китай. Третият фактор е непрекъснатото намаляване на средните съдържания на метали в находищата, които се разработват в момента в света. И това, което е също важно, това е удължение за сроковете за въвеждане в експлоатация на нови мощности по целият свят“, коментира той.
Експертът от минно-геоложкия сектор обърна внимание, че по-високите цени на медта осигуряват по-голяма увереност за инвестиции в нови находища и технологии, но реализацията на проекти в добивния сектор остава изправена пред тежки регулаторни предизвикателства. „Един проект в добивната индустрия от стартирането, началото на търсене и проучване до стартиране на добива отнема съществен период от време. В България последният проект, който беше за метални полезни изкопаеми, отне 17 години. Тоест инвестицията е дългосрочна и финансовият риск е значителен“, отбеляза инж. Драганов.
По думите му българският миннодобивен сектор навлиза във втората половина на 2026 г. в добра финансова кондиция, но под повърхността на високите приходи се крият сериозни предизвикателства – от растящите оперативни разходи заради скъпите енергоносители до необходимостта от ускоряване на административните процедури за нови проучвания. Въпреки геополитическото напрежение в Близкия изток и намаляващото съдържание на метал в рудите, секторът очаква стабилна 2026 г.
Председателят на браншовата камара цитира данни с финансови резултати за миналата година на БМГК, които показват обща стойност на произведената продукция от 2,2 млрд. евро, което представлява ръст от 8% спрямо 2024 г.
„Положителната финансова тенденция продължава и през първото полугодие на 2026 г., но физическият обем на добива бележи минимален ръст от едва около 1%, а при част от металните руди се отчита и лек спад“, пресметна той. И добави, че ако се гледат финансовите резултати за миналата година, изглежда добра стойността на произведената продукция, но заяви, че „не бива да бъркаме по-високите приходи с разширяване на производството – ръстът е основно от международните цени на суровините“.
Инж. Драганов съобщи, че към момента в сектора оперират 315 дружества, а пряко заетите са близо 17 500 души (спад от около 5% на годишна база). Износът на минерални суровини надхвърля 2,5 млрд. евро, докато физическият обем на експорта намалява с 24%, и това ясно потвърждава зависимостта на бранша от международните ценови нива.
На какво се дължи спадът във физическите обеми на производството? Къде е мястото на Европа в глобалната надпревара за критични и стратегически суровини между САЩ, Китай и водещите икономики? Може ли страната ни да се превърне от активен участник в този процес? Какви са очакванията от промени в Закона за подземните богатства? Как успява да си осигури работници минният сектор?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.


Цените на имотите: Във Варна цените продължават да растат
Ядреното оръжие на Русия вече не плаши НАТО и това не е добра новина
Ефтимов: Въздушни и морски дронове са атакували двата кораба, нямали са време да реагират
Асоциацията на търговците на горива: Най-високите цени останаха зад гърба ни
Димитър Стоянов: Трябват отломки, за да разберем чии са дроновете в Черно море
Образованието губи децата, когато не им показва смисъла на ученето
Корупцията спира инвестициите и подкопава функционирането на институциите у нас
Q9 на Audi за $89 000 показва китайския натиск върху пазара в САЩ
NASA планира мащабна покупка на ракети за лунната си база
Вместо мир чрез сила Тръмп донесе на Америка слабост чрез война
Какво се случва с електромобила на наводнен път
Защо Apple CarPlay изтощава батерията на iPhone толкова бързо
Рали шампион дрифти по улиците с Toyota GR Supra
Докога ДВГ ще има ценово предимство пред електромобила?
Защо автомобилните инженери крият ключалката на вратата
Стана чудо: България победи Люксембург като гост
Откраднаха 210-килограмовата "Книгата на Апокалипсиса", проектирана от Дали
Унгария може да приеме еврото още през 2031 г.