Проектът за периода 2026-2041 г. на едно от най-големите и стратегически рудодобивни предприятия в Европа – „Елаците-Мед“, залага на добив на близо 190 милиона тона руда. Това съобщи инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара (БМГК) и изпълнителен директор на компанията, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria.
Той обясни, че така дружеството, специализирано в добива и преработката на медни и златосъдържащи руди, се подготвя за "ключова фаза от своето устойчиво развитие". Според него важен етап от процедурата е Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) с цел удължаване на експлоатационния живот на компанията до 2041 година.
„Мащабната програма не само гарантира социално-икономическата стабилност и дългосрочната заетост на хората в регионите, в които компанията оперира, но и поставя фокус върху рационалното използване на природните ресурси чрез преработка на суровини с все по-ниско метално съдържание, което изисква сериозни инвестиции както в техника, така и в технологии, и в обучение на оператори“, посочи инж. Драганов.
Според него подобен подход е жизненоважен за пълноценното оползотворяване на изчерпаемите природни ресурси, с които разполага България, като потенциалът на находището може да продължи и след 2041 г., като предстоят допълнителни проучвания.
На фона на значителния ръст в цените на медта на световните стокови борси, инж. Драганов очерта четирите основни макроикономически и индустриални фактора, които влияят върху пазарната динамика. „Факторите са няколко. Основно това, което влияе, е политиката на САЩ по отношение на резервите им от метали и потребностите на Китай. Третият фактор е непрекъснатото намаляване на средните съдържания на метали в находищата, които се разработват в момента в света. И това, което е също важно, това е удължение за сроковете за въвеждане в експлоатация на нови мощности по целият свят“, коментира той.
Експертът от минно-геоложкия сектор обърна внимание, че по-високите цени на медта осигуряват по-голяма увереност за инвестиции в нови находища и технологии, но реализацията на проекти в добивния сектор остава изправена пред тежки регулаторни предизвикателства. „Един проект в добивната индустрия от стартирането, началото на търсене и проучване до стартиране на добива отнема съществен период от време. В България последният проект, който беше за метални полезни изкопаеми, отне 17 години. Тоест инвестицията е дългосрочна и финансовият риск е значителен“, отбеляза инж. Драганов.
По думите му българският миннодобивен сектор навлиза във втората половина на 2026 г. в добра финансова кондиция, но под повърхността на високите приходи се крият сериозни предизвикателства – от растящите оперативни разходи заради скъпите енергоносители до необходимостта от ускоряване на административните процедури за нови проучвания. Въпреки геополитическото напрежение в Близкия изток и намаляващото съдържание на метал в рудите, секторът очаква стабилна 2026 г.
Председателят на браншовата камара цитира данни с финансови резултати за миналата година на БМГК, които показват обща стойност на произведената продукция от 2,2 млрд. евро, което представлява ръст от 8% спрямо 2024 г.
„Положителната финансова тенденция продължава и през първото полугодие на 2026 г., но физическият обем на добива бележи минимален ръст от едва около 1%, а при част от металните руди се отчита и лек спад“, пресметна той. И добави, че ако се гледат финансовите резултати за миналата година, изглежда добра стойността на произведената продукция, но заяви, че „не бива да бъркаме по-високите приходи с разширяване на производството – ръстът е основно от международните цени на суровините“.
Инж. Драганов съобщи, че към момента в сектора оперират 315 дружества, а пряко заетите са близо 17 500 души (спад от около 5% на годишна база). Износът на минерални суровини надхвърля 2,5 млрд. евро, докато физическият обем на експорта намалява с 24%, и това ясно потвърждава зависимостта на бранша от международните ценови нива.
На какво се дължи спадът във физическите обеми на производството? Къде е мястото на Европа в глобалната надпревара за критични и стратегически суровини между САЩ, Китай и водещите икономики? Може ли страната ни да се превърне от активен участник в този процес? Какви са очакванията от промени в Закона за подземните богатства? Как успява да си осигури работници минният сектор?
Целия разговор може да гледате във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.
Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.


47% у нас убедени: мъжът да има последната дума у дома, в Швеция - 2%
Колко ще струва зимнината тази година?
Всяко второ бебе в България се ражда с цезарово сечение
Изграждане на нов мост през Страшимирово и Белослав не е решение за Варна
България е сред най-добрите места за живот в света
Сам Алтман за модела Astra, част 1
Сам Алтман за модела Astra, част 2
Ако частните уроци водеха до успех, България щеше да е отличник в PISA
Илия Кръстев: Притесненията на кабинета от реформи са омагьосан кръг за страната
Титанът на хедж фондовете Рокос смени Англия с Гърция
Швейцарец съчетава велосипеди с култово Porsche
Позлатен Cadillac беше продаден за 1,09 милиона евро
Mercedes ще затвори завод, ако работниците откажат извънреден труд
Volkswagen Polo блъсна Bugatti Tourbillon за 3,8 млн евро
Зелена вълна на пътя, но само ако карате с ограничението
Загинал е участникът в световното по парапланеризъм, паднал в Стара планина
Четирима съдии с номинации за изборни членове на ВСС от съдийската квота
Евелина Славкова: При балотаж избирателите на ГЕРБ по-скоро биха подкрепили Илияна Йотова
Ежедневни навици, които отслабват имунната система
Кая Гербер за Луис Пулман: Това е най-здравословната ми връзка