„Днес погребах децата си“. Турция и Сирия се сблъскват с разрушенията от земетресенията 

Докато слънцето залязваше във вторник над улица „Гирне", десетки хора, чиито ръце и длани са покрити с призрачен сив прах, мълчаливо претърсват останките от сринатите жилищни блокове. 

Исмаил Парлак и съпругата му ровят из развалините, търсейки майката на Парлак, която според тях е погребана някъде под шестте етажа срутен бетон и изкривен метал.

В съседство Фатима Комарт търси в останките на дома си вещите на двамата си сина. Часове по-рано тя е намерила момчетата - 11-годишния Ахмет и 17-годишния Абдула - мъртви и прегърнати един друг в отломките.

„Днес погребах децата си", казва Комарт тихо на съсед. „О, значи сте ги намерили?" - отговаря той.

Омаломощени от шока и скръбта, жителите на Белен и други градове и села в Южна Турция се борят с ниските температури и прекъсването на електрозахранването, докато се опитват да открият изчезналите и да запазят живота си след двете мощни земетресения, които станаха в понеделник. 

До късно във вторник беше потвърдена смъртта на близо 6 000 души в Турция, а десетки хиляди други са ранени. От другата страна на границата, в Сирия, са загинали повече от 1000 души, пише в свой репортаж The Wall Street Journal. 

Снеговалежът и блокираните пътища възпрепятстват спасителните дейности и оказването на помощ. Във вторник президентът Реджеп Тайип Ердоган обяви тримесечно извънредно положение в засегнатите райони, като подчерта, че земетресението е „най-тежкото бедствие от век насам". 

Първият трус е ударил улица "Гирне" в 4:17 ч. сутринта, съобщават жители. За един миг тихият квартал на турци и сирийци от работническата класа, разположен на хълм с гледка към Средиземно море, се е превърнал в пустош от изкривени и димящи руини.

На отсрещната страна на улицата от къщата на Комарт прожектор осветява друга разбита сграда. Спасителните работници са открили отрязания крак на жена, идентифицирана като 38-годишна сирийска майка. Опитват се да възстановят останалата част от тялото ѝ.

Белен е част от провинция Хатай, на около 170 км. от епицентъра на земетресенията с магнитуд 7,8 и 7,6.

Емре Дьолсел, доброволец-спасител, който се е отправил към района късно в понеделник, казва, че няма официални данни за жертви от Хатай и че щетите са толкова големи, че издирвателните екипи не са достигнали до много райони.

"Надпреварваме се с времето", казва Дьолсел. „Броят на екипажа и материалите не е достатъчен“

Кварталът около улица "Гирне" е микрокосмос на общата граница на Турция и Сирия, която през последното десетилетие е свидетел на най-големите бежански потоци в света, тъй като повече от 10 милиона сирийци са избягали от гражданската война у дома. Повече от 3 милиона от тях са се установили в относително безопасната Турция. Спасителните операции продължават денонощно. Снимка: EPA/SEDAT SUNA

Десетки хиляди сирийци се преместват в Хатай, живеейки тук в относително спокойствие въпреки сътресенията в Турция, включително опита за преврат и икономическите сътресения.

Земетресението от понеделник е крахът на това съществуване. То засяга сърцето на припокриващите се кризи в Турция и Сирия, причинявайки травма на милиони хора, които са преживели цели десетилетия на сътресения.

В Турция земетресението разтърси страна, която страда от инфлация и се подготвя за президентски избори, на които дългогодишният президент Ердоган се стреми да бъде преизбран.   

В Сирия земетресението е поредната трагедия за страната, която е измъчвана от десетилетие на гражданска война, включваща руска кампания за въздушни бомбардировки, химически атаки от страна на правителството на президента Башар Асад и бруталността на екстремистката „Ислямска държава".

В най-засегнатите райони липсват почти всички ресурси, необходими за реагиране: болници, клиники, строителна техника, екипировка за оказване на първа помощ и друга важна инфраструктура. Спасителите и хуманитарните работници в региона казват, че са претоварени.

Сирийските бежанци в Турция напоследък се сблъскват с рязко нарастване на антиимигрантските настроения, тъй като все повече турци се възмущават от присъствието им в период на икономически стрес.

Под натиска на политическите си опоненти, които критикуват решението му да предложи на сирийците убежище в Турция, Ердоган обеща миналата година да върне до един милион сирийци в страната им в рамките на програма, която според него е доброволна.

Human Rights Watch твърди, че турските власти са задържали и депортирали стотици сирийски мъже против волята им през миналата година.

„Днес имаме усложняване на кризите в цяла Сирия", казва Наташа Хол, експерт по Сирия в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. „В един момент Турция беше убежище", казва г-жа Хол. „Днес това природно бедствие показва пукнатините в региона“. 

Точно до улица "Гирне", зад блока на Комарт, членовете на турско семейство се държат за ръцете. Двама спасители в оранжеви униформи са се прегърнали, разплакани. На земята до тях лежи тялото на 17-годишно момче върху гол матрак, покрит с бяло одеяло. 

Един от служителите на AFAD, турската агенция за реагиране при бедствия, висок мъж с лице, обрамчено от сиво стърнище, стои на улицата и пали цигара. Екипът му е извадил тийнейджъра от развалините на близката сграда преди минути.

„Цял ден вадим хора от развалините и ще продължим да работим", казва той, вървейки към следващата разрушена сграда, две врати по-надолу.

Колегите му се качват в двойка огромни строителни машини и започват да отчупват палачинковия клин от бетон и арматура, сякаш извършват операция. Тълпа се образува около руините на сградата, когато започват ударите с чук.

Сградата е била дом на десетки хора от турски и сирийски семейства.

57-годишният Хасан Мохамед Абдула казва, че се е установил в Белен със семейството си, след като е избягал от Сирия през 2011 г. Синът му, 40-годишен строителен предприемач, и съпругата му, земеделска работничка, са живели във вече разрушената сграда заедно със своя петгодишен син, роден в Турция.

Семейство Абдула бягат от град Хама, където стотици хиляди хора са залели улиците с призиви за отстраняването на Асад, който изпраща танкове и по-късно обсажда града, за да потуши надигащия се бунт срещу него, с което открива последвалата гражданска война. В тъмнината и хапещия студ спасителите откъртват още парчета бетон и арматура. Снимка: ЕРА

Сега Абдула стои на улицата и чака снаха му и внучето му да бъдат извадени от развалините.

„Беше точно като в Хама. Напомняше ми за времето, когато хвърляха барелни бомби", казва той за земетресението.

В тъмнината и хапещия студ спасителите откъртват още парчета бетон и арматура. От другата страна на улицата съседи и други хора се греят около огън от дърва, откъснати от сградите - щори и врати на шкафове от нечий дом.

Генератор ръмжи, а прожектор хвърля лъч светлина в хралупата на развалините.

Най-накрая чупенето и чукането разкриват чифт боси крака. Работниците покриват тялото с одеяло. Семейство от трима души се прегръща и се разплаква.

Когато сградата на Комарт се е срутила, тя също е останала в капан в продължение на час, докато съпругът ѝ не я спасил с помощта на автомобилния си крик. Часове по-късно тя открила синовете си, прегърнали телата си върху матрак, покрит със син чаршаф, казва тя. Наблизо в отломките лежала раницата на друго дете, украсена с картинка на еднорог. 

„Търсим вещите на децата", казва тя. „Иначе от къщата не е останало нищо“.