Турският рай за бежанците се превърна в призрачен град

„Тук вече няма живот. Хората напускат", казва Бурдан Казем, сириец, който се е установил тук, след като е избягал от сирийския град Хама през 2014 г., след като президентът Башар Асад е изпратил танкове, за да смаже протестите там, а по-късно е обсадил града.

Казем сега работи в текстилна фабрика и е дошъл да разгледа замъка, защото е имал свободно време, тъй като работното му място е било затворено заради земетресението. „Сега не се знае кой е под развалините, дали е сириец или турчин", казва той.

Живеещите в Турция сирийски бежанци са подложени на натиск от истинска вълна от антиимигрантски настроения в трудни икономически времена. Ердоган обеща да върне до един милион сирийци в страната им в рамките на програма, която според правителството е доброволна. Групи за защита на правата на човека твърдят, че турските власти са депортирали принудително стотици сирийци миналата година.

„Газиантеп е свършен. Той беше свършен, когато сирийците пристигнаха", казва местният собственик на магазин Хасан Полат, на 52 години.

Земетресенията са подложили на изпитание репутацията на Газиантеп като град с твърда ръка, която е запечатана в името му. Известен като Антеп в продължение на векове, правителството му дава наставката Гази, турска дума, означаваща „ветеран", титла в чест на героизма, проявен от града при устояването на френската обсада след Първата световна война. Турски ресторантьор раздава безплатна храна на нуждаещите се в Газиантеп. Снимка: Burak Kara/Getty Images

Тъй като нямат подходящо убежище и няма къде да отидат, много от жителите на Газиантеп са напуснали града, връщайки се в родните си села или присъединявайки се към роднини в други градове. Улиците са празни, повечето магазини са затворени. В един от кварталите жителите са се наредили на тротоара, за да приемат храна от ресторант, който е разположил щанд, предлагащ безплатни хранения.

Земетресението повдигна и въпроси относно строителните стандарти в Турция. Симшек казва, че неговата компания понякога е изграждала сгради с по-малко желязо, отколкото се изисква - по поръчка на големите строителни компании. По думите му понякога отказва да намали разходите, но друг път се съгласява, за да спечели пари, с които да изхранва семейството си. „Направих го, защото ми казаха", оправдава се той.