Поведенческите учени страдат от пристрастия, но критиците им също

Поведенческите учени третират всички нас като възли от пристрастия. Ние сме повлияни от първата информация, която виждаме (пристрастието на закотвянето), не се съмняваме достатъчно (пристрастието на свръхувереността) и не харесваме промяната (пристрастие към статуквото). Борим се по-упорито, за да избегнем загубите, отколкото да постигнем еквивалентни печалби (неприязън към загуба) и надценяваме шансовете за удължаване на печеливша серия (заблуда на горещата ръка). Но тези идеи наскоро получиха противодействие: човешко е да се греши и нито поведенческите учени, нито техните критици са имунизирани срещу това, пише колумнистката на Financial Times Сумая Кейнс

Толкова много от нас бяха съблазнени. Nudge на Ричард Талер и Кас Санстейн, публикувана през 2008 г., бе продадена в над 2 милиона копия. През 2010-те правителствата с финансови затруднения възприеха идеята, че интервенциите, които са толкова фини (и евтини) като промяната на опцията по подразбиране във формуляр, могат да имат голям ефект. Днес ОИСР изброява повече от 150 звена за анализ на поведението, които са част от федерални правителства. Скучното правене на политики постарому изчезна. Навлезе изборът на „архитектура“.

Критиците твърдят, че „търговците“ на пристрастия прехвалват „стоката си“, както що се отнася до теорията, така и до нейното приложение. Някои изследвания, описващи силата на подготвителните действия, не издържаха на проверката, най-скоро едно, което твърди, че декларацията за вярност в началото на данъчната декларация, а не в края, насърчава по-честното поведение. Други поставят под въпрос основния резултат, че загубите се възприемат по-силно от печалбите. Критиците на поведенческата наука в практиката отхвърлиха подтиците като имащи незначителен ефект и отвличащи вниманието от структурни проблеми като бедността или изменението на климата. Както се казваше в един скорошен подкаст, „ами ако правителството спре да се занимава с политика и започне да прави маркетинг?“

Дали поведенческата наука е най-доброто или най-лошото нещо, което някога е попадало в книжарница на летище? Скучният отговор е, че напредъкът в социалните науки е хаотичен и макар че може да е полезно да отбележим къде менталните ни преки пътища водят до грешки, ако искаме да спасим планетата, имаме нужда от нещо по-силно. Но скучното няма да задържи вниманието ви до края на тази статия, пише авторката. Има уроци за тази научна област в пристрастията, които тя изучава.

Първо, пазете се от тенденцията да игнорирате детайлите и да обобщавате. Предстоящо проучване в Journal of Economic Literature събира 607 оценки за неприязън към загубите и установява, че хората мразят загубите около два пъти повече, отколкото ценят печалбите. Но въпреки че неприязънта към загубата може да е нормалното състояние за повечето хора, тя не е закон. Колин Камърър, един от авторите, предупреждава, че във всяка популация голямо малцинство от хора показват противоположни пристрастия, т.е. толерантност към загубата. Други скорошни изследвания показват, че когато залозите са ниски, неприязънта към загубата изчезва.

На следващо място, избягвайте да закотвяте очакванията към много ефектни резултати. Едно сравнение между подтиците, измерени от учените и практиците, установи, че докато проучванията произвеждат среден ефект върху някое желано поведение от 6,4 процентни пункта, практиците се радват само на една пета от този успех. (По-голямата част от разликата е заради това, че скучните констатации са трудни за публикуване.) Ако се придържате към ефектите в академичните статии, всичко изглежда малко, казва Елизабет Линос, един от авторите. Но малък ефект може да си струва да се преследва, ако е достатъчно евтин.

Трето, не подценявайте силата на статуквото. Друго проучване изследва 73 случайни контролни опити в Америка, които променят правителствената комуникация, и установява, че само около 30 процента са приложени на практика след края на експериментите. Най-добрият показател за това дали нещо наистина се е променило е бил този дали вече има канал за комуникация с обществеността, който да се използва. Каквито и да са вашите страхотни идеи, политиците също са хора, с конкуриращи се приоритети и ограничено внимание.

И накрая, внимавайте за пристрастие към пристрастието. Това не означава, че трябва да се тревожите за широко разпространената измама; а да внимавате с добри, но изолирани резултати. И това може да означава да се доверите на инстинктите си. Вземете заблудата на горещата ръка, която изследване от 2018 г. доказа, че изобщо не е заблуда. След като авторите поправиха математически пропуск в първоначалното изследване, се появиха доказателства за победни серии в баскетбола. Треньорите и играчите, които бяха убедени, че такива съществуват, бяха прави.

Някои практици опитват да се подобрят. През март Британският екип за поведенчески анализи, който беше отделен от кабинета през 2014 г., публикува манифест за прилагане на поведенческата наука, обявен като отговор на обратната реакция. Той включва стремежа да се приеме „как очевидно универсалните когнитивни процеси са оформени от специфични контексти“. Неудобно е да го кажа, но имаше урок и за мен, споделя Кейнс. Списъците с пристрастия може да са достъпни и популярни, но „могат да създадат прекалено самоуверено мислене, че адресирането на конкретно пристрастие (изолирано) ще постигне определен резултат“. Всеки прави грешки.