Маршът за климата се завръща в момент, когато страните затягат мерките срещу протестите

През септември 2019 г. около 250 000 души излязоха по улиците на Ню Йорк. Демонстрантите, които поставиха началото на едноседмични глобални протести, фокусирани върху срещата на върха на ООН за климатичните действия, имаха за цел да изпратят на световните лидери послание: Направете повече за борбата с изменението на климата.

Тази неделя – почти четири години по-късно – климатичните активисти ще изпълнят улиците на Ню Йорк с Марша за края на изкопаемите горива. Маршът, част от тридневните световни протести преди поредната среща на върха на ООН за климата, цели да възвърне част от инерцията, която се разсея през 2020 г., когато пандемията от Covid-19 спря голяма част от този вид масови действия.

„Надяваме се това да е един от най-големите климатични маршове от 2019 г. насам“, споделя Бри Кембъл. Абитуриент в гимназията "Франк Синатра" в Ню Йорк, Кембъл също е организатор на Петъците за бъдещето - движението, стартирано от Грета Тунберг, която пък е един от организаторите на марша. „Излизаме, за да изясним на президента Байдън, че очакваме той да спази предизборното си обещание да бъде климатичният президент, когото избрахме“, добавя Кембъл.

Участващите искат от него „да спре да одобрява проекти за изкопаеми горива, да прекрати постепенно производството на изкопаеми горива на обществени земи и води и да обяви извънредно положение в областта на климата, за да може да спре износа на суров петрол и инвестициите в проекти за изкопаеми горива в чужбина“.

Големите масови протести изпълняват две функции, смята Колин Дейвис от катедра по когнитивна психология в Бристолския университет в Обединеното кралство и анализатор на протестите. „Едното е послание към политиците“, изтъква Дейвис, добавяйки: „Другото е като послание към обществеността, което напомня на хората, че това е проблем, който интересува всички“.

Но за разлика от 2019 г., този марш ще се проведе на фона на глобално потушаване на протестите. Редица държави, включително Австралия, Германия, Франция и Великобритания, приеха закони, увеличиха глобите или се позоваха на закони, които обикновено се използват в случаи на организирана престъпност, за да ограничат протестните дейности. Това следва ​​разрушителните протести от групи като Extinction Rebellion, Just Stop Oil и Blockade Australia, които блокираха пътища и писти на летищата и  хвърлиха доматена супа върху (защитена със стъкло) картина на Винсент Ван Гог.

Нарастването на разрушителните протести е отчасти реакция на усещането сред някои активисти, че традиционните масови действия не са ефективни. Шествията – дори големите - не винаги получават широко медийно отразяване, което ограничава тяхната полезност за привличане на внимание.

„Имахме 2 милиона души по улиците [в Обединеното кралство през 2003 г.], протестиращи срещу нахлуването в Ирак. Очевидно това се случи така или иначе, въпреки хората, които се обявиха против това“, припомня Дейвис, добавяйки: „После имахме над един милион души, които се обявиха срещу Brexit. Това също се случи така или иначе. Подобни неща накараха хората да загубят вяра в способността на този вид протест да доведе до промяна“.

Изследванията показват, че много хора не харесват разрушителните протести , но Кори Гауф, тенис звездата, чийто мач беше прекъснат заради протестиращи, има по-нюансирана гледна точка.

„Винаги говоря за проповядване на това, което чувствате и в което вярвате“, споделя Гауф по време на пресконференцията след двубоя. „Беше направено по мирен начин, така че не мога да му се ядосвам много. Очевидно не искам това да се случи, когато печеля с 6-4, 1-0. Исках импулсът да продължи, но, хей, ако са смятали, че трябва да направят това, за да се чуе гласът им, не мога наистина да се разстроя от това“, добавя тенисистката.

Краткосрочният дискомфорт на обществото от разрушителните протестни тактики не означава непременно, че те подкопават дългосрочните цели на протестиращите, казва от своя страна Дейвис.

В случая с Движението за граждански права на САЩ, например, появата на черни войнствени групи през 60-те години на миналия век направи организации като Конференцията на южните християнски лидери на Мартин Лутър Кинг-младши да изглеждат умерени в сравнение с тях - или поне по-малко войнствени. Крайният резултат беше, че направи по-лесно набирането на средства, въпреки че позициите на групите не се бяха изменили.

Изследванията за това дали тези видове големи протести оказват влияние върху обществената политика са смесени, но те могат да бъдат важни от психологическа гледна точка, посочва още Дейвис.

„Проблемът, който хората често имат с изменението на климата, не е, че не смятат, че заплахата е реална, но те съвсем правилно осъзнават, че това е глобален проблем и че личното им поведение всъщност няма толкова пряко въздействие“, коментира Дейвис, добавяйки: „Част от това, което може да се постигне чрез масов протест, е хората да кажат: „Е, всъщност може би има нещо, което можем да направим по въпроса“.

Той изразява вяра в колективната ефикасност.

„Необходимо е да видим всички в действие заедно, особено след пандемията“, съгласява се Кембъл, добавяйки: „Защото получавате тази връзка с хората, които казват: „Хей, ние се бием на една и съща страна. Не съм сам, не съм единственият, който се притеснява за климата. Не съм единственият, който се страхува за нашето бъдеще и за нашата планета“.