Тръмп: Споразумението с Иран за отваряне на Ормузкия проток до голяма степен е договорено

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че мирно споразумение с Иран, което би отворило отново Ормузкия проток, е „до голяма степен договорено“ и ще бъде обявено скоро. Това би могло да сложи край на конфликта, който засегна световните енергийни пазари и тласна инфлацията в САЩ до най-високото ѝ ниво от години, предава CNBC.

Тръмп написа в публикация в социалната си мрежа, че е провел разговори от Овалния кабинет с лидерите на Саудитска Арабия, ОАЕ, Катар, Пакистан, Турция, Египет, Йордания и Бахрейн, както и с израелския премиер Бенямин Нетаняху. Те са били съсредоточени върху финализиране на условията с Ислямска република Иран.

„Споразумението беше до голяма степен договорено, остава да бъде финализирано между САЩ, Исламска република Иран и многобройните други страни“, отбеляза Тръмп в публикацията си.

Подборностите на споразумението се обсъждат „и скоро ще бъдат обявени“, добави той, включително повторното отваряне на Ормузкия проток, който е основен маршрут в света за търговия с енергия.

Обсъжданото споразумение включва меморандум за разбирателство като първа фаза, заяви иранското външно министерство в събота. Тя трябва да бъде последвана от по-широки преговори в рамките на 30 до 60 дни.

Въпреки това изглежда, че ясните различия между двете страни остават.

Иранската осведомителна агенция Фарс съобщи, че Ормузкият проток ще остане под управлението на Иран, съгласно последния разменен текст между Иран и САЩ. В съобщението се отхвърля твърдението на Тръмп, че повторното отваряне на протока е „до голяма степен договорено“, като се отбелязва, че то е „непълно и не съответства на действителността“.

Тръмп не споменава нищо и за споразумение по иранската ядрена програма или високообогатения уран на страната, които администрацията му многократно посочи като изключително важни за прекратяване на войната. Иран се стремеше да отложи ядрените преговори за след официалното спиране на военните действия.

Съобщение на администрацията на Тръмп може да бъде отложено след стрелбата в близост до Белия дом, която наложи отцепването му.

По-рано в събота Financial Times съобщи, че възможна сделка би установила рамка за ядрените преговори, смекчаване на санкциите върху Иран и размразяване на активи на Техеран в чужбина.

От 8 април съществува крехко примирие, нарушавано от спорадични сблъсъци, докато САЩ и Иран се борят за контрол над Ормузкия проток. Конфликтът предизвика най-тежката енергийна криза в света от десетилетия, като по-високите цени на енергийните ресурси ускориха инфлацията в САЩ и подхраниха очакванията, че Федералният резерв може да повиши лихвените проценти.

Пакистански и катарски преговарящи проведоха разговори с иранските им колеги в четвъртък и петък и останаха в редовни контакти с американския пратеник Стив Уиткоф, съобщи FT.

Главният ирански преговарящ е заявил пред пакистанския си колега, че Иран няма да направи компромис с „легитимните си права“ и е изразил недоверие към САЩ, предаде Ройтерс в събота.

Иранските въоръжени сили възстановиха нарушените си способности от началото на конфликта в края на февруари, каза председателят на иранския парламент Мохамад Бакер Калибаф пред Ройтерс.

Голямо различие е искането на Тръмп Иран да предаде обогатения си уран и да се откаже за постоянно от способностите си да създава ядрени оръжия.

Тръмп иска също Иран да закрие ядрените си обекти в Натанз, Фордо и Исфахан, които САЩ бомбардираха, след като се присъединиха към войната на Израел миналия юни в по-ранна фаза на конфликта.

Иранското външно министерство заяви, че двете страни остават едновременно „много далеч и много близо“ до споразумение, като отбеляза, че САЩ са изразили „неколкократно противоречиви позиции“.

Тръмп заяви в понеделник, че САЩ са се въздържали от подновяване на атаките срещу Иран тази седмица, докато текат „сериозни преговори“.

Страните от Персийския залив, включително Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, призоваха Тръмп да спре военното нападение, тъй като се опасяват от ответен отговор на Иран срещу региона и нови сътресения за световните енергийни пазари.