Експерт: Русия тества червените линии на НАТО и Европейския съюз

В опитите си да тества червените линии на НАТО и Европейския съюз Москва може да извърши голяма кибератака, която да доведе до физически разрушения на инфраструктура или човешки жертви. За това предупреди Ивайло Иванов от Съюза на офицерите от резерва "Атлантик", в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

Той посочи, че към момента няма пряка военна заплаха от Русия към страни членки на НАТО, но това не означава, че няма да видим заплахи без пряко използване на военна сила, които създават условия Русия да тества границите на търпимост на НАТО и ЕС.

„Възможно е да видим неидентифицирани въоръжени лица в пограничните зони на страни членки на НАТО като прибалтийските страни и Полша, които да създават смут и да нарушават реда, предположи още експертът по международни отношения, европейска и евроатлантическа сигурност. И добави, че такъв инцидент е имало вчера, когато въоръжени мъже са преминали от Беларус на територията на Литва.

Според него с политически прийоми Путин се опитва да наруши единството на Алианса и да го подложи на изпитание. По думите му руският президент знае, че няма как да победи НАТО във военно отношение, въпреки че разполага с ядрени оръжия.

„Ако Путин види нерешителност и колебание в реакцията на Алианса на руските провокации, това ще бъде сигнал за страната му да продължи да ескалира положението. Ако НАТО реагира твърдо и предприеме бързи действия, Русия вероятно ще се отдръпне и ще каже, че няма нищо общо с инцидентите“, отбеляза Иванов.

Той посочи, че Черно море е едно от двете направления, в които Русия активизира дейността си, другото е Балтийско море. Иванов съобщи, че след като военноморското присъствие на НАТО в Балтийско море е било засилено, инцидентите с атаки срещу критична инфраструктура рязко са намалели.

Според него това е пътят и в Черно море, но напомни, че там има проблем, свързан с конвенцията от Монтрьо, която позволява на Турция да го затваря за навлизане на кораби от други държави в случай на конфликт.

„Друга възможност е България да си сътрудничи по-тясно с останалите две черноморски държави членки на НАТО – Турция и Румъния“, смята експертът. Според него противоминната група, създадена преди две години, е добър пример в това отношение. „Тя може да бъде надградена с обединена военноморска група, която не само да открива е неутрализира мини, но и да гарантира до известна степен сигурността на търговското корабоплаване в западната част на Черно море“, предложи Иванов.

Той се надява, че по примера на други страни България може да поиска и разполагането на самолети на НАТО на българска територия, тъй като тези сили са снабдени с модерни радари и могат да комуникират с цялата система от радари на алианса в региона. Страната ни може да поиска и разполагане на сили на НАТО за морско разузнаване и наблюдение, за да има по-детайлна картина за ситуацията по-дълбоко в Черно море и по-рано да вижда заплахите, като това ще ни осигури повече време за реакция“, изтъкна Иванов. И добави, че в по дългосрочен план България трябва да си сътрудничи по-тясно със съюзниците от НАТО и ЕС, за да гарантира сигурността си, и да увеличи бюджета си за отбрана с по-бързи темпове от предвиденото.

Ще имат ли България и Румъния синхронизирани позиции в рамките на НАТО, за да поискат още мерки за повишаване на сигурността си? Милитаризират ли се европейските страни с бюджета, който отделят за отбрана? С колко ще увеличи бюджета си Руската федерация?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.