Френската столица Париж наложи отново забрана на високите сгради в опит да запази ниското строителство, пише изданието Construction Europe.
Градският съвет в Париж гласува за ограничаване на височината на новите сгради в центъра до 37 метра миналата седмица. Градът прие нов „Местен урбанистичен план“, който според поддръжниците му ще насърчи по-екологично строителство.
Париж отдавна се бори да остане град с ниско строителство. Макар че има по-високи сгради в бизнес квартала „Ла Дефанс“ в западните покрайнини, както и по-високи жилищни сгради в 13-и и 15-и район, в центъра на френската столица като цяло няма много високи сгради.
Градът въведе лимит на височината за нови сгради от 37 метра в някои части още през 70-те години на миналия век след строителството на 209-метровата офис кула Монпарнас, която беше завършена през 1973 г.
Някои парижани заявиха, че монолитната кула не се вписва в пейзажа на града им.
През 2010 г. регулациите бяха променени, за да позволят строителството на жилищни кули с максимална височина от 50 м и на офиси с височина до 180 м в някои райони извън градския център, където отдавна има ограничения от 31, 25 и дори 18 м в зависимост от района.
Промените на правилата бяха въведени, тъй като тогавашната градска администрация се стремеше да се конкурира с Лондон, където през последните години изникнаха множество високи сгради, включително 310-метровата кула „Корнишон“, завършена през 2013 г., и 224-метровата Leadenhall Building, построена през 2014 г.
Но в началото на миналата година строителството на 180-метровата Триъгълна кула възобнови дебата около мястото на високите сгради във френската столица.
Триъгълната кула беше първият небостъргач, който щеше да изникне в центъра на Париж след завършването на кулата Монпарнас. Проектът получи строително разрешение през 2015 г., но то беше оспорено два пъти, преди в крайна сметка да бъде окончателно одобрено през 2019 г.
Сега градският съвет, начело с кметицата Ан Идалго, въведе отново лимита от 37 м, отчасти в отговор на строителството на Триъгълната кула.
Поддръжниците на промяната изтъкват екологичен аргумент и твърдят, че строителството на сгради, отговарящи на биоклиматичните принципи, е по-трудно, когато те са с височина над 30 м, заради енергията, която сградата потребява за движението на хора и услуги като вода.
Но новите правила позволяват по-високо строителство в някои части на града, където преди се прилагаха по-ниски лимити. Те разрешават строителството на сгради с височина до 37 м, но само ако те са жилищни и се намират на улици с широчина над 12 м.
Макар противниците на новия Местен урбанистичен план да твърдят, че високите сгради потребяват повече енергия и въглеродният им отпечатък е по-осезаем, други не са толкова убедени.
Инженерът Франк Буте, който спечели Голямата награда за урбанизъм на френското правителство през 2022 г., коментира пред изданието 20 Minutes, че сравняването на екологичното представяне на високите сгради с по-ниските е трудно.
„Трябва да сравнявате сравними обекти. Ако сравнявате 60-метрова сграда с 30-метрова, явно е, че ви трябват повече материали за 60-метровата сграда, но всъщност трябва да сравнявате 60-метровата сграда с две 30-метрови сгради“, казва Буте.
„Има много митове по въпроса с височината, но не и сериозни научни изследвания“, допълва той.
Някои инженери твърдят, че за запазване на зелените площи в града, без да се намали гъстотата му, високото строителство е разумно.
Но поддръжниците на Местния урбанистичен план сред партия „Еколози“ твърдят, че новите регулации са възможност за обновяване и ремонт на съществуващи сгради, за да се превърне строителството в изключение в полза на трансформацията.
17:00 | 13.06.23 г.
