Канада изненада с най-голямото увеличение на лихвения процент от 1998 г.

Централната банка на Канада (Bank of Canada) се опълчва на нарастващата инфлация и прегряващата икономика с най-голямото увеличение на лихвения процент от близо 24 години насам. В сряда тя повиши основния лихвен процент с цял процентен пункт до 2,50%. За сметка на това експертите, анкетирани от Ройтерс, очакваха повишение на лихвения процент само с 0,75 процентни пункта.

С това решение централната банка взе решение за най-голямото увеличение на лихвения процент от август 1998 г. насам, когато също повиши основния лихвен процент с цял процентен пункт, за да подкрепи канадския долар. За последно централните банкери в Отава затегнаха паричната политика с 0,50 процентни пункта през април и юни. За последен път основният лихвен процент на Централната банка на Канада беше толкова висок през есента на 2008 г. или преди началото на световната финансова криза. Всички, с изключение на един, от 12-те икономисти, анкетирани миналата седмица от The Wall Street Journal, прогнозираха увеличение с 0,75 пункта.

Понастоящем страната е изправена пред рязко покачваща се инфлация. Наскоро цените се повишиха с най-бързия темп от 40 години насам. Очаква се ръстът на цените да продължи известно време. През май нивото на инфлация се ускори до 7,7% след 6,8% през април.

След като на заседанието си през юни Федералният резерв на САЩ повиши лихвените проценти с 0,75 процентни пункта до новия диапазон от 1,50 до 1,75, се очакваше, че централната банка на Канада също ще вземе решение за силно повишение на лихвите.

Много служители на Фед бяха заявили, че очакват още едно увеличение с 0,75 пункта по-късно този месец, но инвеститорите и някои анализатори отчитат нарастваща вероятност централната банка на САЩ да обмисли по-голямо увеличение с един процентен пункт след действията на Банката на Канада и доклада на Министерството на труда от сряда, според който индексът на потребителските цени в САЩ се е ускорил с 9,1% през юни спрямо предходната година, което е най-бързият темп от повече от 40 години.

Това отразява неотложните усилия на паричните власти да овладеят инфлационния натиск, който надхвърли очакванията им, и да понижат очакванията на бизнеса и потребителите. Ограниченията по веригата на доставките, по-високите цени на суровините вследствие на войната в Украйна и силното вътрешно търсене се съчетават, за да тласнат инфлацията в развития свят с изпепеляващи темпове нагоре. Централните банки предпочитат да повишават агресивно лихвените проценти, макар да са наясно, че това може да предизвика рязко забавяне на растежа, спад в цените на активите, като например жилищата, и евентуално рецесия.

Годишната инфлация в Канада се повиши през май до 39-годишен връх от 7,7%, а централната банка заяви, че очаква индексът на потребителските цени да достигне средно около 8% през второто и третото тримесечие. Преди това тя прогнозираше, че през второто тримесечие инфлацията ще бъде средно 5,8%. Равнището на безработица достигна четвърто поредно рекордно ниско равнище през юни - 4,9%, а ръстът на заплатите се ускори рязко и канадската централна банка заяви, че пазарът на труда е свит „сред всички измерения".

На пресконференция управителят Тиф Маклем заяви, че увеличението с един процентен пункт е необходимо, за да се предотврати утвърждаването на очакванията за по-висока инфлация и да се премахне рискът от още по-високи лихви в бъдеще. Данните от проучванията за бизнеса и потребителските перспективи от миналата седмица показаха, че хората очакват инфлацията да остане доста над 2% за продължителен период от време.

„Това решение отразява загрижеността, че инфлацията е твърде висока и засяга всички канадци", заяви Маклем. „Трябва да охладим търсенето, да позволим на предлагането да навакса и да намалим инфлацията“.

Маклем добави, че по-високите лихвени проценти сега ще помогнат за постигане на меко приземяване, при което политическите решения на централната банка намаляват икономическата активност, като същевременно се избягва рецесия. Той заяви, че регулаторът е включил „съществено" намаление в икономическата си прогноза, която сега предвижда растеж от 3,5% през тази година и 1,8% през следващата. Миналата седмица икономисти от Royal Bank of Canada предупредиха, че Канада се е насочила към „умерена рецесия".

„Икономиката трябва да се забави", каза Маклем.

Централната банка очаква инфлацията да се забави до 3% до края на 2023 г. и да достигне целта си от 2% до края на 2024 г.

Управителят Тиф Маклем по време на изявлението си.

В изявлението, обясняващо решението му, регулаторът заяви, че „лихвените проценти ще трябва да се повишат допълнително, а темпът на увеличение ще се ръководи от текущата оценка на банката за икономиката и инфлацията". Миналия месец представители на централната банка заявиха, че за да постигне инфлационната си цел, очакват основният лихвен процент да достигне или да надхвърли 3%, което би било горната граница на неутралната територия - или когато паричната политика нито стимулира, нито ограничава активността.

„Канадската централна банка видя, че Фед повиши лихвения процент със 75 базисни пункта и каза: „Дръж ми бирата", коментира пред WSJ Ройс Мендес, икономист в Desjardins Securities. „След като видяха, че инфлацията и инфлационните очаквания се повишават след последното им решение, централните банкери решиха, че такова драстично действие е необходимо“.

Представители на финансовите институции и централните банки от Групата на 20-те развити и нововъзникващи икономики се срещат в Индонезия, за да обсъдят несигурните икономически перспективи. Кристалина Георгиева, управляващ директор на Международния валутен фонд, заяви в блог публикация в сряда, че страните трябва да направят всичко възможно, за да забавят инфлацията. „Действието сега ще навреди по-малко, отколкото по-късно", каза тя.

Данните от проучванията на Bank of Canada за бизнеса и потребителските перспективи от миналата седмица показват, че хората очакват инфлацията да остане доста над 2% за продължителен период от време, което „повишава риска повишената инфлация да се утвърди при определянето на цените и заплатите", заяви централната банка. „Докато инфлацията не спадне значително, рискът канадците да вярват, че тя ще остане висока в дългосрочен план, е по-голям“.

Централната банка очаква инфлацията да се забави до 3% до края на 2023 г. и да достигне целта си от 2% до края на 2024 г.

По-високите лихвени проценти и повишената инфлация ще предизвикат забавяне на растежа, смята регулаторът. Той преразгледа надолу прогнозата си за растежа на Канада - до 3,5% през тази година спрямо предишната прогноза за 4,2% и до 1,8% през 2023 г. спрямо по-ранното очакване за 3,2%. Централната банка очаква жилищният сектор - който беше основен двигател на икономическата експанзия - да бъде основен фактор за забавяне на растежа през тази и следващата година „след неустойчивата сила по време на пандемията".

Банката очаква икономиката да нарасне с 4% на годишна база през второто тримесечие и да се забави до 2% през третото тримесечие.