Всяка четвърта фактура в България се просрочва 

България следва негативната тенденция за влошаване на навиците на плащане в Европа, която се задълбочава. Цели 25% от издадените в страната ни фактури се просрочват или не се плащат въобще (при средно 21% за Европа и 24% за Източна Европа), показват данните от представителното проучване на EOS „Навици на плащане в Европа“ 2022, което тази година се провежда за 13-ти пореден път съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави.

При гражданите този дял е нараснал с четири процентни пункта – от 18% през 2019 г. на 22% през 2022 г. Българският бизнес също се нарежда в групата с влошена дисциплина – 26% от фактурите, издадени към фирми контрагенти, се плащат със закъснение или изобщо не се погасяват (при средно ниво за Европа от 22%). Другите страни със сходен дял нередовни плащания са: Гърция и Словакия (27%), Румъния (25%), Унгария, Хърватия и Полша (24%). 

Въпреки удължените срокове на отложено плащане в Европа (цели 37 дни за 2022 г. при 33 дни през 2019 г.), тези усилия на компаниите всъщност водят до влошаване на дисциплината на плащане – средно 23 дни отнема плащането на фактурите след падеж. Това е най-дългият период за плащане от 2014 г. насам. 

България регистрира най-добър резултат по отношение просрочието на граждани в Европа – средно с 16 дни (спрямо 19 дни средно за Европа), а бизнес клиентите у нас бавят плащането на фактурите с 22 дни (спрямо 24 дни средно за Европа), което ни нарежда на второ място след Швейцария.

Последици от несъбраните вземания

Тенденцията за влошаване на навиците на плащане в Европа се задълбочава. Един на всеки пет клиенти в Западна Европа и един на всеки четири в Източна Европа плащат сметките си със закъснение или изобщо не плащат. 

Всяка пета компания в Европа е застрашена от фалит поради неплатени фактури (средно 22% за България спрямо 20% за Източна Европа). Най-забележим негативен ръст по този показател за Източна Европа се наблюдава в Словения, където този дял през 2022 г. е 19% спрямо 8% през 2019 г. България е единствената страна в Европа, при която този показател намалява от 24% през 2019 г. на 22% за 2022 г.

В България проблемите, произтичащи от просрочени и несъбираеми вземания, най-често са намалени печалби (58%), липса на ликвидност (51%), както и по-високи разходи за лихви (49%). 
 

За последните две години над една трета от българските компании са предприели действия по предоговаряне на условията на плащане при просрочващи клиенти в опит да компенсират негативните ефекти от Covid-19 и икономическата криза. За 33% от анкетираните ефектът се измерва в ограничени инвестиции, 30% съкращават служители или не наемат нови, а 29% увеличават цените на произвежданите от тях стоки и услуги.

За да преодолеят негативните последици от забавени плащания, все повече компании в Европа работят с външни доставчици на услуги по управление на вземания (46% през 2022 г. сравнено с 42% през 2019 г.). Източна Европа е по-активна в аутсорсването на тази услуга, като всяка втора компания разчита на външен партньор за управление на вземанията (46% за България), докато в Западна Европа средно 42% от компаниите работят със специализирани агенции. Въпреки известния спад за последните 3 години България продължава да държи водеща позиция по възстановен оборот на компаниите (средно 9% за 2022 г. спрямо 6% за Европа).

Нагласи на бизнеса

Очакванията на европейските компании за бъдещето са песимистични. Докато през 2019 г. 22% от анкетираните все още са залагали на подобряване на дисциплината на плащане, към момента 24% очакват трендът на влошаване да продължи.

Традиционно оптимистични, тази година резултатите за България сочат рязък спад в позитивните очаквания, като близо 1/3 от компаниите очакват значително влошаване на дисциплината на плащане. Прогнозите за бъдещето са песимистични още в Дания, Швейцария, Словакия, Чехия и Словения.

„Сигналите по отношение навиците на плащане са тревожни, което обяснява и спада в позитивните очаквания на бизнеса за бъдещето. Това означава, че притеснени за перспективите си, много компании на свой ред не успяват да погасяват задълженията си, замразяват или намаляват работните места и инвестициите”, подчертава Райна Миткова, управител на „ЕОС Матрикс“, цитирана в прессъобщение на компанията. 

Методи за разплащане и дигитализация

Дигитализацията на бизнес процесите в Европа тепърва ще се развива, сочат данните на проучването. Независимо че по време на пандемията все повече компании са започнали да разчитат на дигитализирани процеси за управление на вземанията, като цяло нивото е все още твърде ниско - според проучването само една от пет компании в Европа (21%) има напълно дигитализиран процес, а при 36% процесите са частично дигитализирани.

Същевременно разширяването на дигиталните методи на плащане става все по-ключово за европейския бизнес. Участниците в проучването отчитат като актуален методът „Купи сега, плати после” (BNPL) – четири от десет европейски компании гледат на този начин на плащане като на новата кредитна карта (42%) и като задължителна опция за плащане (39%).

В този контекст две от ключовите теми в областта на управлението на вземания през следващите 2 години ще бъдат защитата на данни и киберсигурноста. Близо половината от компаниите в България (46%) споделят, че изкуственият интелект (AI) ще доведе до революция в процеса по събиране на вземания, а 43% считат за реалистично бъдеще, в което ще разчитаме изцяло на AI.

Проучването е проведено между 4 март и 19 април 2022 г. и обхваща 3200 компании в 16 европейски държави: Белгия, България, Дания, Германия, Франция, Гърция, Великобритания, Хърватия, Полша, Румъния, Швейцария, Словакия, Словения, Испания, Чехия и Унгария. Анкетираните компании (всяка с годишен оборот над 5 млн. евро) отговарят на въпроси, касаещи собствения им опит при управлението на паричните потоци, както и актуални теми в управлението на риска и на вземанията. Проучването се провежда за тринадесета поредна година по поръчка на EOS Груп, съвместно с независимия институт за пазарни проучвания Kantar TNS.