fallback

Кой пак уби банковия съюз на ЕС?

ЕК отново отложи обсъждането на правилата за спасяване на банки в светлината на фалита на SVB и проблемите на Credit Suisse

16:10 | 19.03.23 г.

Тъй като колапсът на американския кредитор Silicon Valley Bank (SVB) и сътресенията в Credit Suisse хвърлят светлина върху крехкостта на световната финансова система, в коридорите на властта на Европейския съюз (ЕС) нарастват спекулациите за това кой или какво е накарало Европейската комисия (ЕК) - в последния момент - да изтегли спорна част от банково законодателство относно банковия съюз.

Планът за по-строгите правила за спасяване на банки мистериозно отпадна от дневния ред на Комисията за миналата седмица и сега не се знае кога ще бъде обсъждан отново, пише Politico.

Моментът този план да получи още един удар едва ли е по-лош.

Решението да не се обсъжда планът беше взето точно преди колапса на SVB, който разкри пропуски в рамката за работа с фалиращи банки в САЩ. Бизнес моделът на SVB е сравнително необичаен и силно зависим от технологичната индустрия.

Правилата на ЕС, които са в режим на изчакване, имат за цел да спрат средния слой банки да получават публични пари по време на криза, а решението на САЩ да спаси всички вложители на SVB повдига въпроси дали европейската рамка може да направи същото, за да спре банковите фалити.

Има много заинтересовани от забавянето на последното предложение на ЕС за спасяването на банки.

Заподозрян номер 1: Германия

Германия има история с тази част от законодателството за банковия съюз на блока. Миналата година Берлин притисна ЕС да се откаже от схема за застраховане на депозитите в Съюза поради опасения относно съвместния дълг и лоши спомени от кризата в еврозоната. Това доведе до настоящия мандат на Брюксел да затвори вратичките в прегледа на управлението на банкови кризи и застраховане на депозитите.

Този път Германия вероятно ще иска изключение за своите политически чувствителни защитни схеми за кооперативни и спестовни банки, което я прави заподозрян №1 за „убийството“ на банковия съюз.

„Изглежда ясно, че това е свързано с Германия, не знам друга [страна-членка], която да е изразила опасения за блокиране на тази фаза“, казва дипломат от ЕС, който говори при условие за анонимност поради чувствителността на дискусията.

Берлин обаче не поема вината. „Ние не искаме забавяне или отлагане. Законодателството е важна стъпка в работата на банковия съюз“, коментира германски дипломат пред медията.

Заподозрян номер 2: Франция

На ниво ЕС Париж обикновено се бори със зъби и нокти, за да защити интересите на големите си банки. Въпреки че забавеният набор от реформи е насочен преди всичко към по-малките кредитори, Франция не иска повече разходи, наложени на по-големите институции.

Французите също отричат да носят отговорност за забавянето на правилата за спасяване на банки. „Ние напълно подкрепяме принципа на амбициозна реформа на рамката за управление на кризи, но осъзнаваме, че това са позиции, които все още не са постигнали консенсус в Съвета. Комисията прецени, че ѝ трябва малко повече време“, коментира пред медията служител на френското министерство на икономиката.

Заподозрян номер 3: Неволно подминаване

Германия и Франция подписаха изявление от една страница заедно с Нидерландия и Финландия, което беше изпратено на Комисията още през декември. То поражда опасения относно рисковете, свързани с разширяване използването на национални схеми за гарантиране на депозитите.

Някои лица от Брюксел смятат, че това е накарало Комисията да се спре, тъй като изпълнителната власт на ЕС веднага ще се изправи пред блокиращо малцинство. Друг дипломат от ЕС казва, че „не е честно“ да се обвинява писмото, защото то повтаря дългогодишни проблеми и не е имало искания за забавяне на правилата.

Едно е ясно: предложението за спасяването на банки се задържа политически в рамките на Комисията.

Заподозрян номер 4: Урсула фон дер Лайен

Да, това е самият председател на ЕК. Остава само малко повече от година от петгодишния мандат на тази Комисия и Фон дер Лайен едва ли ще иска да предложи политически спорна реформа по езотеричния въпрос за спасяването на средни по размер банки.

Дипломат коментира, че „всичко, което е спорно, се прехвърля“.

Заподозрян номер 5: Чиновник с документи в чекмеджето си

Един правдоподобен, но доста скучен вариант – това е брюкселската бюрокрация. Комисията знае, че ще се сблъска със сериозна опозиция по отношение на съдържанието на предложението, така че нейната армия от служители се уверява, че плановете остават възможно най-непроницаеми преди столиците на ЕС да ги атакуват публично.

Може да има някакво неистово пренаписване. Комисията също може да изиграе умен двоен блъф, като накара столиците на ЕС да настояват за излизане на реформите.

„Комисията остава ангажирана с представянето на предложение“, коментира служител на ЕК. Колкото повече време обаче отнема представянето на предложение, толкова повече съмнения възникват дали то изобщо съществува.

Плановете на Комисията се очаква да въведат повече средни банки в рамката за преобразуване - голяма реформа след финансовата криза, която означава, че акционерите и кредиторите, а не данъкоплатците, ще трябва да поемат загубите, ако банка фалира.

Плановете предвиждат също държавите да прилагат своите национални схеми за гарантиране на депозитите, които защитават депозити в размер на 100 хил. евро, предварително, за да покрият загубите, а не само след колапс.

Средното ниво банки, които досега не се вписваха добре в режима за преструктуриране и продължаваха да получават публични средства по време на криза, тогава ще могат да изпълнят условията за достъп до фонд на ЕС за черни дни, който ще плати тяхното излизане от пазара.

Всичко това е изключително противоречиво и рискува да противопостави целите на ЕС за по-тясна интеграция срещу националните страхове от загуби заради друга страна.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 16:10 | 19.03.23 г.
fallback
Още от Банки и застрахователи виж още