Белгия продаде облигации за рекордните 22 млрд. евро на инвеститори на дребно

Белгия е продала облигации на инвеститори на дребно за 21,9 млрд. евро в понеделник – рекордно висока сума за страната, докато се опитва да привлече средства и изпраща послание към банките, които повишават лихвите по депозитите твърде бавно, съобщава Bloomberg.

Над 600 хил. души са купили от едногодишните облигации, се казва в изявление на Белгийската агенция по задълженията. Купонът от 3,3% по облигацията е над средната лихва от 3,13% на белгийските депозити от до една година, показват данни на Европейската централна банка.

Целта на продажбата е била „да стимулира конкуренцията“ сред банките, които трябва „да си върнат доверието“ на спестяващите, каза финансовият министър Винсент ван Петегем в изявление. „Успехът на емитирането, повишаването на лихвите от определени банки и увеличеното търсене от спестяващи на продукти различни от депозити допринасят за тази цел“.

Огромната продажба се реализира, докато правителствата от Великобритания до Унгария все повече се насочват към домакинствата за средства, а растящата доходност прави държавните облигации по-привлекателни за хората, изморени от години на нулеви или отрицателни лихви.

„Белгийците имат огромни спестявания в банката, които не се променят бързо, така че индиректно това е и план да се възползваме от тези огромни суми по малко по-продуктивен начин и потенциално да примамим банките да увеличат“ лихвите си, казва Роналд ван Стеенвеген, инвестор в брюкселската Degroof Petercam Asset Management.

Първоначално целта е била облигации на дребно за само 250 млн. евро за цялата година. След днешната продажба обаче службата по задълженията на Белгия намали планираното си емитиране на облигации за 2023 г. за институционални инвеститори с 2,9 млрд. евро до 42,1 млрд. евро. Друга продажба на облигации на дребно може да се проведе през декември, се казва в изявлението.

Щедрата възвръщаемост на държавните предложения на дребно оказват натиск върху кредиторите да прехвърлят по-високите лихви на централната банка към спестяванията на клиентите. Банките все още са пълни с пари след години на парични стимули и си навлякоха критики, че забавят повишаването на лихвите.

„През юни имаше много оплаквания към правителството от страна на политически партии, тъй като хората бяха много разочаровани от това, че банките не увеличават лихвените проценти по депозитите толкова, колкото им се искаше“, казва Шарлот де Монпелие, старши икономист в ING Economic Research. „Така че правителството се намеси с продукт, достъпен за всички, с по-висока лихва“.

Сделката от понеделник задмина предишния рекорд, когато страната набра 5,7 млрд. евро от инвеститори на дребно по време на кризата с държавния дълг в еврозоната, като по този начин заобиколи нарастващата доходност, изисквана от професионалните инвеститори.