Кристин Лагард вижда риск изкуственият интелект да породи неравенство в Европа

Изкуственият интелект (AI) може да подкопае социалния модел на Европа, ако страните не развият умения за използване на тези технологии. Това заяви председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, цитирана от Bloomberg.

Във вторник, по време на конференция на ЕЦБ за изкуствения интелект, тя призна, че неотдавнашните постижения в областта обещават повишаване на производителността, но посочи и какви биха могли да бъдат предизвикателствата.

„Дори ако AI увеличава повече, отколкото автоматизира, вероятно ще станем свидетели на повишаване на неравенството на пазара на труда“, каза Лагард във Франкфурт. „Търсенето на по-висококвалифицирани служители, които могат да използват AI най-ефективно, ще нарасне, докато тези, които са по-малко способни да усвояват нови умения, могат да пострадат от промените“.

Коментарите ѝ загатват за трудностите, с които се сблъскват централните банкери при оценяването на това как изкуственият интелект ще повлияе на икономиките, които вече се борят да се адаптират към множество дългосрочни преходи - от демографски до климатични промени.

Кристин Лагард цитира анализ от 2025 г., който разкрива, че от 23% до 29% от работните места в европейските държави са силно изложени на автоматизацията, свръзана със способностите на AI.

„Нашият социален модел и традиционно високите нива на защита на служителите правят трудно да се предвиди как преход, който води до масово преразпределение на работни места, би могъл да избегне сериозен отпор“, каза тя. „Като цяло, виждам начин Европа да приеме изкуствения интелект, без да наруши социалния си модел. Но това ще изисква огромни допълнителни инвестиции в умения, за да се предотврати нарастването на неравенството“, добави председателят на ЕЦБ.

Засягайки темата за необходимостта Европа да установи по-голяма автономия в един все по-фрагментиран свят, тя отбеляза, че изкуственият интелект също поставя въпроси в това отношение.

„Изправени сме пред нова геополитическа среда, в която вече не можем да бъдем сигурни, че ще имаме безпроблемен достъп до нови технологии, разработени в чужбина“, изтъкна Кристин Лагард.

Както и другите си колеги, ЕЦБ следи отблизо подобни сценарии, които според централните банкери биха могли да повлияят на инфлацията, трансмисията на паричната политика и неутралното равнище на лихвените проценти. Възможно е също така да създадат нови рискове за финансовата стабилност.

Миналата година Банката за международни разплащания (БМР) заяви, че централните банки трябва да се запознаят по-добре с този въпрос както за да оценят икономическото му въздействие, така и за да използват технологията за себе си.

„Трябва да премахнем всички бариери, които ще ни попречат да бъдем в челните редици на тази революция“, каза в заключение Кристин Лагард. „Но също така трябва да се подготвим за въздействието на този преход върху хората и климата и трябва да започнем още сега.“